Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 30
Джон Кларксън
— Екип от по трима за всяка бригада.
— Въоръжени, нали? — попита Блум.
— Един въоръжен и двама редови. Но те не са стрелци, господин Блум. Не са професионалисти.
— Вие казахте, че ще имате еди-какъв си контингент хора с оръжие.
— Хора с разрешителни, с редовите, господин Блум. Но запомнете, хората, притежаващи законно оръжие, не искат да се разделят с разрешителните си. Те няма да стрелят.
— Да, да, господин Рахман. Онези, които имат разрешителни за оръжие, не искат да стрелят с него. А онези, които нямат — стрелят.
— Всичко това вече го обсъдихме.
— И аз трябва да плащам допълнително за хора с оръжия, които не искат да ги използват.
— Има разлика — не искат да загубят разрешителните си.
— Да, да.
— Те си струват цената, господин Блум. Ще обезкуражат опъващите се и ще изплашат онези, които са готови да създават неприятности. За това нещо не ни трябват стрелци.
— Знам, знам. Не искам да слушам повече. Ваша работа. Започнете със самонастанилите се и разкарайте оттук наркоманите.
Този път Рахман само кимна, защото не искаше да го обсъжда повече, а и защото забеляза един петгодишен линкълн да завива от улицата вляво от него по Ню Лотс авеню. Колата изглежда беше пълна. Рахман отстъпи на две крачки встрани от Блум, за да я погледне по-добре. За кратко той беше убеден, че е драйв-бай, но се поколеба, защото се движеше много бавно.
Рахман знаеше от опит, че шофьорът или е твърде възбуден или твърде изнервен, или готов да убива, за да продължава да се приближава толкова бавно. Но той не знаеше, че колата пъпли като мравка, тъй като водачът бе пушил марихуана и препил малцов алкохол още на ранното събиране на Сините тапи в автосервиза. Алкохолът и тревата го бяха гипсирали достатъчно, за да го притеснява фактът, че кара едва с 16 км/ч.
Едва след като Рахман забеляза цевта на първата пушка да се показва през задния прозорец, той бутна Блум вдясно от себе си и изрева на останалите да залегнат.
Повечето работници го чуха да вика, но малцина го разбраха.
Блум се пльосна на земята точно преди първият изстрел да изтрещи и мощният заряд да профучи през желязната ограда и да се забие в тухлената фасада на сграда А. Самотният изстрел зашемети всички и ги парализира. А после цялата зона около главния вход избухна в оглушителна канонада. Изстрелите на пушката се смесиха с пукането на деветмилиметровите пистолети и лая на автоматично оръжие. Десетки куршуми поразиха всичко наоколо — камиона с поялника, бетонния тротоар, оградата. Рахман едва успя да се сниши зад камиона. Толкова много куршуми обаче се забиха в машината, че генераторът, завинтен на каросерията му, се взриви и избухна в пламъци.
Рахман измъкна глока, който беше задържал от тазсутрешното нападение, опря оръжието на бронята на камиона и откри огън по линкълна.
Ала стрелбата от движение изобщо не спря. Рахман изпразни пет патрона по святкащите прозорци на колата без никакъв ефект. Той си даде сметка, че при цялото това трещене и гилзите, които изхвърчаха вътре в колата, Сините тапи вероятно изобщо не бяха разбрали, че някой е отвърнал на огъня им.