Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 33

Арчи застана на прага и загледа Белилката, седнал до прозореца в старата си зелена плетена фланела с протрити лакти и изхабена брезентова риза под нея, закопчана до брадичката.

— Получи ли си този месец чековете, старче?

Белилката заговори кротко, разкривайки селяшкия си южняшки нрав.

— Имаш предвид държавните чекове?

„Държавни“ прозвуча от устата му като „дижъвни“.

— Да бе.

— Получих ги.

— И колко са?

— Сто тридесет и шест социална осигуровка, плюс сто шестдесет и шест по инвалидност.

— Мамка му, Белилка, ти си бил богат човек. Начи, зат’ва нямаш нужда от моите пари?

— Кой е казал, че нямам нужда? Как може да живее човек с триста долара на месец?

— Триста двадесет и шест долара, дърт педераст. Аха, значи зат’ва си занемарил работата.

— Не, аз никога не изоставям поста си.

— Тогаз как стана тъй, че тая шибана работа стана снощи и аз не разбрах нищо? Как стана тъй, че са почнали да слагат тая проклета ограда около моето място и аз не чух за това?

За пръв път Белилката отмести поглед от прозореца и се взря в Арчи.

— Няма как да види човек таквоз нещо, господин Арчи. Никой не знаеше нищо, докато не се появиха.

— Кои са?

— Доколкот’ чух, някаква нова охранителна фирма, която комплексът е наел.

— Комплексът е наел охранителна фирма?

— Чух, че са мюсюлмани.

— Мюсюлмани ли? К’ви са тез шибани мюсюлмани? Ник’ви мюсюлмани не могат да дойдат тук ей така и да гърмят на поразия, както снощи. Кои са тия, мамицата им?

Белилката отново извърна лице към прозореца, сякаш взирането през него можеше да му даде отговор. Забеляза първото присвяткване на линейка, приближаваща по Рокауей авеню. В този миг запищяха сирените и на полицейски коли, което принуди стареца да заговори по-високо.

— Не знам. Може да са някоя корава тайфа. Погледни ей там и може би сам ще разбереш. Един як мъжага пробяга през двора точно след като ти влезе. Като че ли си търсеше белята, докат’ всички други бягат от нея. Беше с няк’ви военни дрехи, полево яке и прочее, бойни ботуши и с една от ония шапчици, дето ги носят мюсюлманките. Държеше и патлак в ръката си.

— Това са глупости бе, човек.

Арчи се приближи до прозореца и се наведе, за да може да погледне навън. Ъгълът му предлагаше добра гледка към паркинга отзад. Успя да види, че поне един от мъжете беше прострелян. Другите работници го бяха наобиколили. Дори от прозореца на четвъртия етаж може да различи тъмната локва кръв.

Сред всички той разпозна Рахман по описанието на стареца. Проследи как провери колко души са простреляни и накара останалите да се отдръпнат от улицата, вдигнал цевта на своя глок, готов да стреля, ако Сините тапи решаха да се върнат за още едно представление.

Докато Арчи наблюдаваше Рахман, Белилката огледа прозорците на сградата от другата страна на Ямата. През тях надничаха много повече лица, отколкото беше забелязвал досега.