Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 22

— Да.

— С какво са ни ударили?

— Елис каза, че били тек-9 и глокове. Гов… гов… говняна камара патрони, човече!

— Това са оръжия на банди с дрога.

— Да, ама това не беше банда с дрога, Арчи. Не убиха никой. А бяха покрили всички ни, човече. Хората в Ямата. Упътвачите. Постовете на покрива. Можеха да избият всички, но не го направиха. Само казаха: „Да ви няма!“.

— Аха, окей, схванах — каза Арчи.

— Разбра ли? Кои са тия типове, да им го начукам?

— Ти би трябвало да знаеш това, педераст. Някой си изважда патлак и казва на мен и на моите хора да се разкараме. Ти би трябвало да знаеш.

— Да бе, човек, знам. З… з… знам това.

— Не, не знаеш, да ти го начукам аз! Това е белята. Сега вдигаш всички, които могат да ходят. Събираш ги в магазина. Гледай Малкия Марвин да е там. Той е помощникът по операцията, нали?

— Да.

— А ти трябва да си организаторът, нали? Така. Събери хора, фургони, всичките си шибани неща. Взимам душ, обличам се и тръгвам към вас, лайна такива.

Арчи тресна слушалката на вилката и се изтегна в леглото. Дълбока бръчка беляза иначе хубавото му, тъмнокожо лице. Той погали тънките мустаци, украсяващи горната му устна, и козята си брадичка.

— Какво става пък сега, да им го начукам? — запита се той.

Замисли се за няколко секунди, след което скочи от леглото с едно рязко движение и бавно се запъти към банята. При никакви обстоятелства не престъпваше часа си за утринен тоалет, когато се изкъпваше, обръсваше, надяваше масивните златни верижки на китката и на врата си и се обличаше. Движенията му сега бяха безгрижни, докато обуваше грижливо изгладените панталони и закопчаваше стилната копринена риза. Но умът му прехвърляше няколко възможни сценария в усилието да си обясни какво точно се беше случило в „Ню Лотс“.

Когато вече се пъхаше зад волана на своя Сааб 9000 SE с подвижен покрив, беше престанал да преценява всички аспекти и се бе съсредоточил над два факта: неговите Сини тапи не бяха усетили приближаващата атака, нито бяха успели да я отблъснат. Който и да ги беше нападнал, му бе наредил да се маха от „Ню Лотс“. Първият факт го ядоса. Вторият го потопи в бавен, къкрещ, едва удържим гняв.

Гневът му къкреше и напираше да изригне, докато караше по шосе 80 на път за Ню Йорк.

Когато Арчи за първи път погледна пътната карта, за да прецени кой е най-подходящият път от Садъл Брук до Браунсвил, му се стори, че шосе 80 прилича на дълга, тлъста синя вена. Тлъстата синя вена, минаваща точно покрай жилищния му комплекс в Садъл Брук, продължаваше нагоре към моста Джордж Вашингтон, прекосяваше го и се вливаше в друга магистрална вена, която пулсираше през Бронкс, завиваше по моста Уайтстоун, продължаваше в Куинс покрай Ван Уик, завиваше бавно, в мързелив полукръг покрай парка Интербъро, за да навлезе в самото сърце на Бруклин, сред мизерията на Браунсвил.

Той подкара натам, като поглеждаше скоростомера на сааба, за да се увери, че поддържа между 88 и 96 км/ч. Нищо че по това време трафикът по пътя беше доста спокоен. Арчи Рейнолдс имаше достатъчно мозък в главата си, че да дава повод на някой зорък щатски полицай да го накара да отбие.