Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 24

Шоу се обърна към Парнъл и му каза:

— Почакай ме за минута.

Парнъл дори не се опита да го възпре.

— Изобщо не ми го казвай, Джейк.

— По дяволите, Шоу! Съжалявам.

— Казах, не ми го казвай. Това няма нищо общо с теб.

— Трябваше да изляза да те заведа до колата.

— Глупости. Имало да става, това е всичко.

— Да, но не може да те…

— Забрави. Казах ти го още в бара, че всичко свърши.

Джейк поклати глава, мъчейки се да не коментира повече, неспособен да възприеме факта, че с кариерата на Шоу е свършено.

— Джейк, чуй ме, по дяволите, недей да стърчиш така и да ме съжаляваш. Искаш да направиш нещо? Добре, ще ти кажа какво да направиш.

— Какво? Кажи.

— Разбра ли какво стана?

— Да.

— Трима тъпаци. В шевролет. Вземи им номера от офицера, който ме арестува. Намери ги тези шибаняци и…

Шоу му описа външността на тримата нападатели, като не забрави да уточни, че единият от тях трябва да е със счупена ключица.

— Джейк, гледай да ги намериш преди следователите на прокуратурата и момчетата от Вътрешния отдел. Погрижи се онези пишльовци да не се появят на процеса с някоя идиотска версия.

Джейк изслуша внимателно думите на Шоу.

— Нямаш проблем, човече. Смятай го за уредено.

Шоу знаеше, че ако нападателите му са все още в Бруклин, Джейк Бенет ще ги намери. Джейк беше работил доста време в бруклинския отдел на полицията като сержант. Знаеше как да издирва хора. Двамата си стиснаха ръцете и Шоу се запъти към изхода на участъка. Парнъл го последва на две крачки разстояние.

След като успя да поговори с Джейк, присъствието на Парнъл вече изобщо не го дразнеше. Изведнъж изобщо престана да го интересува какво се канеше да прави с него началството. И бездруго никога не беше обръщал особено внимание на началството. Момчетата, с които си в окопа, помисли си Шоу, това са хората, от които зависи дали ще се справиш, или не. Винаги е било така. Винаги ще е така. Майната им и на Парнъл и на Рейфорд, и на всички останали!

В този момент единственото, което му се искаше, бе да се добере най-сетне до колата си и да се пръждоса по-далеч оттук.

Парнъл го закара обратно до Флетбуш и бързо намериха колата му.

През цялото пътуване нито един от двамата не обели дума. Когато Шоу излезе от колата на Парнъл, не му подаде ръка. Ясно беше, че след приключването на инцидента стояха на противоположни позиции.

Парнъл се почувства задължен да повтори заповедта да се махне от града, но този път Шоу дори не си направи труда да му каже „добре“. Само кимна. Бяха от двете страни на разделителната линия. Парнъл оставаше вътре, Шоу беше изхвърлен навън.

Шоу се качи в седемгодишния си мъркюри, затвори всички прозорци, включи компактдиск-плеъра и потегли на север. Спря веднъж, за да зареди газ, да изпие чаша кафе на Мерит Паркуей и да позвъни на Джейн. Беше петнадесет минути след обичайния й час на събуждане. Начинът, по който му отговаряше, остави у него впечатлението, че е адски сънена. Можеше просто да се пъхне в леглото и да откара още няколко часа дълбок сън без никакви проблеми, помисли си той. Лошо, много лошо.

Каза й само, че е станал някакъв гаф в службата му и че се налага да се махне за няколко дни. Каза й го с тон, който означаваше „изобщо не ме питай защо и за какво“.