Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 20

Рейфорд вдигна ръка. Като се оставят настрана преувеличенията, Джонсън най-накрая беше поставил критичния въпрос.

— Добре, господа, благодаря ви.

Поведението на Рейфорд предотврати всякакви по-нататъшни коментари от страна на Зигел и Джонсън.

— Господин Зигел, склонен съм да се съглася с вас, че без наличието на свидетели и на жертви, не съществува голяма вероятност да се проведе криминално разследване. Разбира се, ако Вътрешния отдел намери собственика на онази кола и някоя жертва, господин Джонсън би могъл да заведе дело. Но от друга страна, господин Джонсън също има основание. Детектив Шоу според всякакви стандарти тази нощ е преминал границата. Повечето от тук присъстващите са запознати с инцидента със стрелбата на детектив Шоу преди няколко години.

— Осветлете и мен тогава — прекъсна го Джонсън.

Рейфорд махна с ръка.

— Няма време за това. Сега трябва да преценим дали този полицай е достатъчно стабилен, за да му разрешим да излезе оттук. Той посещава Психодиспансера. И изглежда е действал малко налудничаво тази нощ, независимо от обстоятелствата. Капитан Парнъл, вие сте този от присъстващите, който го познава най-добре. Не искам да предавам един добър полицай на Изправителния отдел, но и не мога да му позволя да излезе на свобода, ако е превъртял. Кажете, смятате ли, че детектив Шоу представлява заплаха за обществото?

Парнъл разтри издадената си напред челюст, сякаш се мъчеше да изтръгне непосилен отговор от самия себе си. Рейфорд го изгледа внимателно, преценявайки доколко думите на Парнъл ще целят да го дистанцират от случая и доколко ще съдържат истината, която му беше известна за Шоу.

Парнъл започна двусмислено.

— Не съм с Шоу всеки ден, но го познавам от доста години. Възлагам му по-тежките случаи.

Парнъл се размърда на стола си. Даваше си сметка, че казаното от него щеше да бъде решаващият аргумент за Рейфорд.

— Факт е, че Шоу е адски добър детектив — продължи Парнъл. — Не бих казал, че е идеален за работа в екип, но си върши работата. Може да се каже, че е прекалено умен. Върши си нещата по свой начин, на свой акъл. Винаги. Но както казах, няма пропуск. Дали е превъртял, не мога да кажа. Откъде да знам? Знае ли някой как действат всички тези гадости, с които се сблъскваме, на всеки отделен човек? Ами доведете му психолог и питайте него. Но едно знам…

— Да? — изрази нетърпение Рейфорд.

— Знам, че човекът иска да си навърши двадесетте години стаж и да се маха оттук. Сам ми го каза. Има си някакво място в Северен Масачузетс. Място, където да се уедини. Не мисля, че заслужава да гние в килия, докато го обвинят. Бих му казал направо да се пръждосва от града. Да си отиде на онова място на спокойствие и да си почине, докато се стигне до процес, ако изобщо се наложи. Прекратете му временно правата. Кажете му, че ако се покаже из града преди процеса, пада в казана. Ако вземе, че превърти, и започне да стреля по нещо или по някого, по-добре го оставете да зачезне по горите.