Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 215

52.

Докато хеликоптери, лодки, мобилни отделения, детективи, служители от пътния контрол и патрулиращи полицаи се организираха да блокират Долен Манхатън, Арчи Рейнолдс шофира около пет минути и стигна целта си. Паркира таксито между две порутени сгради, скрито под някакъв навес. После пое между сградите, теглейки Джъстин Бъртън през отломки и смет, които запълваха всяко открито пространство в Браунсвил. Изчака, докато не се увери, че на улицата няма никой, после бързо я прекоси и прекрачи прага на единственото място, където никой нямаше да се сети да потърси Джъстин Бъртън — „Ню Лотс“.

Беше се добрал до заветната си цел, готов да осъществи пъкления си план, преди да напусне „Ню Лотс“ завинаги.

Лойд Шоу вече се бе отчаял. Той седеше пред компютъра на Уолтър Уонг, взираше се в подлудяващия текст на екрана, отбираше отделни думи, списъци, имена и адреси и се мъчеше да открие някаква зависимост сред всички тези разбъркани купчини цифри. Колкото повече се напрягаше, толкова повече му убягваше логиката.

Уонг звънеше непрекъснато, мъчейки се да се свърже с братовчед си.

Най-сетне се умори да го прави и безсилно остави слушалката, затвори очи и главата му клюмна.

Шоу отблъсна стола си от компютърния екран. Стана, затворил очи и стиснал зъби. Плесна челото си с ръка, сякаш това можеше да пробуди някаква идея или мисъл, или късче информация, някъде дремещи дълбоко в съзнанието му.

Смесица от гняв, умора и безсилие го обгърна като мъгла. Той се сви с лакти върху коленете, стиснал глава между ръцете си.

Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Бракът му беше приключил. Вече нямаше дом. Всичко, което той, Мейсън, Импелитери, Спърлинг и Уонг, бяха постигнали, всички рискове, които бяха поели, за да изпълнят искането на Де Лука, се бяха оказали напразни.

Но всичко това губеше значение пред реалната заплаха да загуби Джъстин.

Шоу не беше сигурен дали това беше любов, страст или копнеж. Не знаеше дали е умора от битката, или просто акт на отчаяна потребност да намери смисъл да живее, да успее да излезе от затворения кръг, в който се въртеше от години. Не можеше да си обясни защо, но бе сигурен, че ако Джъстин Бъртън умре, той окончателно ще загуби всичко. Щеше да настъпи моментът да захапе глока, да се оттегли в Масачузетс и да нарисува последното платно със собствената си кръв, бликнала от тила му.

Арчи предпазливо преведе Джъстин на десетина метра навътре от оградата, докато не достигна един прозорец на първия етаж на сграда Б. Скрита зад бодлив храсталак, от стената напред се издаваше дървеният еркер на пристройка, използвана преди за доставка на стоката. Арчи пристъпи, отвори прозореца, после се върна. Опря пистолета в тила на Джъстин и й нареди да влиза.

Прекосиха празното помещение и излязоха през една странична врата в Ямата.

Наскоро монтирани лампи с висока мощност осветяваха двора, но двамата бяха на безопасно разстояние от кабината на пазачите при портала. Арчи бързо закрачи през Ямата, влачейки Джъстин, и влезе в сграда Д.