Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 214

Уонг посочи екрана.

— Искаш ли да опиташ да хванеш ти нещо? Ела и виж сам.

Шоу погледна компютърния екран. Виждаха се участъци с думи и редове, други, които мигаха, трети, в които нямаше нищо, освен безразборна смесица от символи и букви, четвърти, които представляваха само цветни ивици…

Той отново се отпусна на стола. Абсурдно беше, че бе оспорил заповедта на шефа на полицията, залагайки живота на Джъстин с тази последна, отчаяна надежда.

51.

Арчи Рейнолдс вкара таксито в паркинга на един крайпътен „Макдоналдс“ в Източен Флетбуш и остана на шофьорската седалка около десет минути, потънал в мисли.

Джъстин Бъртън лежеше на задната седалка, мъчейки се да се бори с болката. Счупеният й нос се бе подул толкова, че трябваше да диша през устата. Здраво завързаните й ръце също бяха започнали да отичат и се бяха превърнали в друг източник на непоносима болка.

След малко започна да избира някакъв номер по клетъчния си телефон. Началникът на полицията веднага се отзова на линията.

— Готов ли си с ченгето и с парите? Прати го на оня площад край реката близо до Батъри Парк, срещу хотел „Виста“. Да застане сам при лодките. Той и никой друг. Никакви кабели, никакви наблюдения, никакви глупости. Ако видя някой друг, освен него, тя е мъртва.

Бъртън най-сетне се престраши да поиска да говори с Джъстин.

— Трябва ми доказателство, че дъщеря ми е жива.

— Трябва ти, а?

— Да, трябва ми.

— Ей, мамка му! Нямаш проблем.

Арчи вдигна телефона и я удари със заключващия лост по бедрото. Тя изпищя от болка.

— Кажи си името, кучко.

Джъстин се подчини моментално.

— Чакам — изкрещя Арчи в слушалката. — Не се ебавай, иначе ще я намериш на дъното на реката.

Викът на Джъстин изкара баща й от нерви. Той успя да се овладее с огромно усилие на волята. Погледна с надежда към техническия екип и попита:

— Засякохте ли нещо? Каквото и да е? — В гласа на Уилям Бъртън се долавяше нотка на отчаяна молба.

Техническият ръководител поклати глава.

Някой започна да разгъва карти на Долен Манхатън върху дългата маса.

— Подготви човека си, но да не тръгва, преди да му наредим — обърна се началникът към Де Лука. — Господа, как ще стане размяната?

— С лодка или нещо такова. Той ще е до водата.

— Уведомете Пристанищната управа.

— Обектът се намира близо до бруклинския тунел Батъри.

— Близо е и до магистрала Уест Сайд. Би могъл да тръгне към горната или долната част на града. Или към Ню Джърси.

— Там има парк, онзи Център за Световна търговия, лабиринт от сгради, както и цял куп линии на метрото, които се съединяват на това място.

Всички реагираха, но никой не знаеше отговора.

Арчи отново сръга Джъстин със стоманения лост, този път в корема. Това не го задоволи и той се прицели ожесточено между краката й.

— Те ще се опитат да ме убият, нали? — просъска той и я удари с юмрук в лицето. — Нали?

И още по-силно.

— Нали?

— Да, да!

— Точно така. — Арчи насочи върха на лоста към Джъстин. — Ще се опитат, но запомни едно нещо, кучко! Няма нищо по-опасно от един негър, дето му дреме на оназ работа, че ще пукне.

Арчи подкара колата и излезе от паркинга. Никой на този свят не можеше да има каквато и да било представа къде отива или какво смята да прави.