Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 212

Той пристъпи към нея и я изрита злобно.

— Казах, ставай, мамка ти!

Едно жълто такси беше паркирано до фургона за химическо чистене, с работещ двигател и отворена задна врата. Джъстин се олюля, мъчейки се да се изправи, но се свлече на колене.

— Ставай и влизай в таксито!

Тя усети как Арчи я изрита отзад и я отпрати към отворената врата. Вдигна ръце, за да омекоти удара, но не можа да предпази лицето си от стоманения ръб. За миг й причерня, после болката я върна в съзнание.

— Лягай на пода!

Преди да успее да се подчини, той я бутна между седалките и затръшна задната врата.

— Стой долу! И не се опитвай да се изправяш или да викаш, мамка ти!

Арчи подкара, а Джъстин остана да лежи по гръб долу, безпомощна над трансмисията на таксито, затиснала вързаните си ръце. Помъчи се да седне. Таксито се натресе в бабуна и тя нададе остър писък.

Изви се леко настрани и изпъшка от болка при следващото друсване.

Чу как Арчи набира номер на клетъчния си телефон. Престана да се бори, легна кротко и се помъчи да чуе разговора.

— Дайте ми да говоря с него! Веднага! — Минаха по-малко от пет секунди, преди да продължи: — Взе ли парите? Добре. Намери ли онова ченге? Добре. Предай му шибаните пари и го подготви. Ще ти кажа къде да ги донесе.

Тя чу леко бибипкане. Арчи бе изключил телефона.

Таксито внезапно сви встрани и спря. Задната врата се отвори.

Първият ритник се стовари в темето й. Последваха още в раменете, лицето и гърдите. С вързани на гърба ръце, беше напълно безпомощна да се предпази.

— Сега ще трябва да научиш един шибан урок, кучко. Ще си седиш на задника кротко и ще си държиш устичката затворена, докато аз не ти кажа да проговориш.

Почти всяка негова дума беше придружена с ритник.

— Разбра ли ме, а, кучко?

— Да, да — изхлипа тя.

— Извъртиш ли ми номер, убивам те на място! Схвана ли?

— Да.

— И само как ще те убия! Ти прецака работата. Заради теб започнаха всички тия говна. Така че млъквай, мамка ти, и престани да шаваш!

— Съжалявам…

— Да знаеш само как ще има да съжаляваш.

Когато Арчи престана да я рита, Джъстин почти бе изгубила съзнание.

— Сега ставай, мамка ти, и седни на задната седалка с наведена глава или ще те пребия до смърт.

Толкова я болеше, че не успя да помръдне.

— Ставай! — изрева той.

Тя успя някак да се намести на задната седалка, сгуши се и се предаде на болката, макар да не смееше да заплаче.

Беше й счупил носа. Дясното й око бе започнало да се подува и да се затваря. Две ребра на гърба й бяха счупени, а челюстта й като че ли беше разместена.

Ако можеше да избира, би предпочела да умре. Но и това нямаше да смири гнева, който предизвикваше у Арчи. Джъстин се бе превърнала в олицетворение на всичко, което той мразеше. Беше чернокожа личност, в каквато той не можеше да се превърне. Беше привилегирована, образована, защитена и с достатъчно власт, за да може да му отнеме всичко, за което се бе борил и за което бе убивал. И отгоре на всичко беше жена.

Арчи Рейнолдс щеше да мрази Джъстин Бъртън, дори и след смъртта й. Щеше да я мрази чак в гроба й, че и в отвъдното.