Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 86

Роланд вдигна рамене. Сякаш искаше да каже: „Няма какво да се направи.“ Хвърли парченцата от чинии на земята и изтупа ръце.

— Ако това бяха Вълците, вече щяха да са не шейсет, а петдесет и шест. Четирима щяха да лежат мъртви тук, преди да сте си поели въздух. Убити от това момче, както го наричате. — Обърна се към Джейк. — Ние умеем да стреляме.

— Момчето стреля невероятно, истина е — обади се Слайтман Старши. — Обаче Вълците не са глинени чинии.

— За теб, сай, може би. Но не и за нас. Когато боят започне, ние избиваме всичко, що се движи. Нали затова сте дошли при нас?

— Ами ако не ги лови куршум? — попита Овърхолсър. — Ако не могат да бъдат застреляни?

— Защо си губим времето, което и без това лети? Вие знаете, че могат да бъдат убити, иначе нямаше да дойдете. Не съм ви питал, защото отговорът е очевиден.

Овърхолсър отново се изчерви като домат:

— Крещя за прошка.

Бени продължаваше да гледа втренчено Джейк и Роланд изпита съжаление. Двете момчета можеха все още да поддържат някакво приятелство, но случилото се току-що коренно бе променило отношенията им, беше ги лишило от обичайния момчешки кеф. Жалко, защото Джейк не беше призован за стрелец, той бе още дете. Почти на възрастта, на която самият Роланд трябваше да доказва мъжествеността си. Детството му скоро щеше да приключи. Жалко.

— Слушайте и добре ме чуйте — продължи Роланд. — Сега ще отидем в нашия лагер, за да вземем вещите си и да се посъветваме. Утре ще дойдем в града и ще се настаним у един от вас…

— Елате в „Седем мили“ — покани го Овърхолсър. — Ще ви приемем, благодарност-сай.

— Домът ни е много по-малък — рече Тян, — но със Заля…

— С радост ще ви приютим — намеси се жена му и се изчерви по-силно от Овърхолсър. — Истина казвам.

— Ти имаш къща и църква, нали, сай Калахан? — каза Роланд.

Калахан се усмихна:

— Да, слава на Бога.

— За първата си нощ в Кала Брин Стърджис можем да останем при теб. Нали няма проблем?

— Разбира се, добре сте дошли.

— Можеш да ни покажеш църквата си. Да ни запознаеш с тайните и.

— С удоволствие — отвърна Калахан, без да му трепне окото.

— След това — усмихна се Роланд — ще приемем гостоприемството на останалите жители на града.

— Няма да търсите дълго, гарантирам ви — увери го Тян.

Овърхолсър и Слайтман кимнаха в съгласие.

— Ако храната, която току-що ядохме, е знак за това, не се съмнявам. Благодарност, сай Джафърдс; благодарност на всички. В продължение на седмица ще обиколим целия град, за да разучим. Ще си набележим удобни места, ще говорим с хората и те ще говорят с нас. Вие, които сте тук, ще ни помагате, нали?

Калахан кимна:

— Не мога да говоря от името на манихейците, но съм сигурен, че останалите с готовност ще споделят всичко, което знаят за Вълците. Господ и Исус Човека са ми свидетели. Хората от Полукръга се боят до смърт от тази напаст. С радост ще ни помогнат.

— Манихейците също ще говорят с мен — уверено заяви Роланд. — Разговарял съм с тях и преди. — Нека ентусиазмът на Стареца не те заблуждава, Роланд — предупреди Овърхолсър, вдигнал масивните си ръце. — В града има и други, които трябва да бъдат убедени… — Вон Айзенхарт например — намеси се Слайтман.