Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 84

— Колко време пътуват? — попита Роланд. — Можете ли да прецените по състоянието им, когато дойдат?

Овърхолсър се спогледа със Слайтман, сетне със Заля и Тян:

— Два дни? Може би три? Те вдигнаха рамене и кимнаха.

— Два-три дни — обърна се той към Роланд. — Достатъчно, за да изгорят от слънцето и да изядат повечето от храната, която им оставят…

— Или да се омажат с нея — изръмжа Слайтман.

— …но не прекалено дълго, та да умрат от жажда. Ако се надяваш да изчислиш по това разстоянието, на което ги закарват, пожелавам ти дълги дни и късмет с гатанката, защото никой не знае с каква скорост се движат влаковете през равнината. Идват толкова бавно, че може да тръгват просто от другия бряг на реката, но това нищо не означава.

— Не, нищо — съгласи се Роланд; замисли се. — Значи остават двайсет и седем дни, така ли?

— Вече двайсет и шест — уточни тихо Калахан.

— Още нещо, Роланд — каза Овърхолсър.

Говореше учтиво, но и леко високомерно.

На Еди му се прииска да го удари. Никога не беше харесвал прекалено важните хора.

Роланд вдигна въпросително вежди.

— Още не сме казали „да“ — напомни Овърхолсър и погледна Слайтман Старши, който кимна и виновно занарежда:

— Още не сме сигурни, че си такъв, за какъвто се представяш. Вкъщи нямаме книги да се образоваме. В чифлика също няма (аз съм главен пастир на Айзенхарт) — освен книгите за отглеждане на добитък. Като дете обаче съм слушал сказанията за Гилеад, стрелците и Артур Елд… за Джерико Хил и други такива приказки… но никога не съм чувал за стрелец без два пръста, за чернокожа жена или за момче, което още не се бръсне.

Синът му се сепна и се сви смутено. Слайтман също изглеждаше засрамен, но добави:

— Ако думите ми те обиждат, крещя за прошка, наистина…

— Истина е, истина е — измърмори Овърхолсър.

Еди си помисли, че ако бузите му потреперят още малко, няма да се сдържи и ще го фрасне.

— …но каквото и да е решението ни, то ще има дълбоки последици. Трябва да разберете. Ако сгрешим, това може да погуби цялото градче и всички нас.

— Не мога да повярвам! — възкликна възмутено Тян Джафърдс. — Нима подозирате, че са мошеници? Богове, човече, само го погледни\ Не виждаш ли…

Жена му го стисна за ръката, толкова силно, че по мургавата му кожа останаха бели следи от пръстите и. Тян я погледна и стисна зъби.

В далечината изграчи гарван, ръждивче му отговори с писклив глас. После настъпи тишина. Един по един всички се обърнаха към Роланд от Гилеад в очакване на отговора му.

5.

Винаги ставаше така и вече му беше дотегнало. Молеха за помощ, но искаха гаранции. Цял куп свидетели, ако можеше. Искаха избавление без риск, просто да заспят и да се събудят свободни.

Роланд се поклащаше бавно напред-назад, обгърнал коленете си с ръце. Сетне кимна и вдигна глава:

— Джейк. Ела.

Джейк погледна Бени, новия си приятел; изправи се и отиде при Роланд. Ко го последва по петите, както винаги.

— Анди.

— Сай?

— Донеси ми четири чинии. — Когато Анди изпълни нареждането му, Роланд се обърна към Овърхолсър: — Ще загубите няколко съда. Стрелците винаги оставят доста счупено след себе си. Такъв е животът.