Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 8

— Смуглите девойки ще минат без мен — заяви Тян и се зае да снеме каишите от широките рамене на сестра си. — Аз съм женен мъж, както сигурно знаеш.

— Много женени мъже си имат цуни-гуни — самодоволно отбеляза Анди.

— Не и онези, които обичат жените си. — Тян нарами юздите и ремъците (беше ги изработил сам, тъй като в града не се предлагаха сбруи за хора) и тръгна към дома си, но преди това добави: — А за фермерите е немислимо. Покажи ми един земеделец, който може да си позволи любовница, и ще те целуна по лъскавия задник. Дииий, Тия. Тръгваме.

— В къщи?

— Да.

— Обяд в къщи? — Тя го изгледа с надежда. — Картофи? Мазен сос?

— Разбира се. Защо не, мамка му?

Тия нададе радостен възглас и се втурна към къщата. Когато тичаше, нещо в нея навяваше страхопочитание. Както баща им бе отбелязал веднъж, малко преди фаталното си падане, „може да няма акъл, но е като планина от плът“.

Тян сведе глава и тръгна бавно след нея, внимаваше да не стъпи в някоя от многобройните дупки, чието разположение сестра му сякаш знаеше с най-малки подробности. Странното непознато чувство се усилваше. Той познаваше гнева — всеки фермер, загубил кравите си при епидемията от млечна болест, или наблюдавал как лятната градушка изравнява посевите му със земята, го бе изпитвал, но това, което усещаше сега, беше много по-дълбоко. Това бе бяс, непознато ново измерение на гнева. Пристъпваше бавно, с наведена глава, със стиснати юмруци. Не забеляза, че Анди го следва по петите, докато не чу гласа на робота:

— Има още една новина, сай. На северозапад от града по Пътя на Лъча пришълци от Външния свят…

— По дяволите Лъча, по дяволите пришълците, и ти върви по дяволите. Остави ме на мира, Анди.

Анди спря за миг сред камъните, бурените и буците безполезна пръст на Крива нива, това неблагодарно парче земя на Джафърдсови. Машинарията във вътрешността му защрака. Очите му проблеснаха. Накрая реши да отиде при Стареца. Стареца никога нямаше да го прати по дяволите. Стареца винаги се интересуваше от хороскопа си.

И винаги се интересуваше от пришълците.

Анди се запъти към града и „Пресвета Богородица“.

2.

Заля Джафърдс не видя кога са се прибрали съпругът и и сестра му; не чу как Тия потопи няколко пъти глава във варела с дъждовна вода пред обора, след което изпръхтя като кон, за да издуха течността от ноздрите си. Заля беше от южната страна на къщата, простираше и наглеждаше децата. Разбра, че Тян се е върнал, едва когато го видя да я гледа от кухненския прозорец. Тя се изненада, че се е прибрал толкова рано, но изражението му я удиви още повече. Лицето му беше бледо, само на бузите му имаше червени петна, а трето, ярко като жигосано, се открояваше на челото му.

Тя остави кошничката с щипките и тръгна към къщата.

— Къде отиваш, мами? — изкрещя Хедон.

— Къде отиваш, мам-мами? — повтори като папагал Хеда.

— Не е важно. Вие само наглеждайте братчетата и сестричетата си.

— Защоооо! — проплака Хеда.

Тя бе истинска артистка, що се отнасяше до писъците. Някой ден така щеше да вбеси майка си, че щеше да и опита ръката.