Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 58

— Просто познавам Моузес Карвър — настоя Сузана. — Той е изключително честен човек.

Еди вдигна ръце в знак, че не е убеден, но не желае повече да спори.

— Да видим дали съм разбрал правилно — намеси се Роланд. — Най-напред трябва да се върнем във вашия Ню Йорк, и то не в едно „кога“, а в две.

След кратка пауза Еди кимна:

— Да. Първо през 1964. Няколко месеца след изчезването на Сузана, докато хората още не са изгубили надежда, че ще се върне. Тя излиза на сцената и всички я аплодират. Завръщането на блудната дъщеря. Взимаме мангизите, за което сигурно ще е нужно известно време…

— Трудно ще убедим Татко Моуз да ни ги даде — отбеляза Сузана. — Когато стане дума за пари в банка, този човек не пуска лесно. Обзалагам се, че в неговите очи още съм дете.

— По закон обаче парите са твои, нали? — Еди говореше предпазливо. Още не беше преодолял стъписването от гневната и реплика… и от странния и поглед. — Така де, нали не може да ти попречи да ги вземеш?

— Не, скъпи. Баща ми и Татко Моуз създадоха попечителски фонд, но той стана невалиден през 1959, когато навърших двайсет и пет. — Тя го загледа с черните си, удивително красиви очи. — Така, вече можеш сам да изчислиш на колко съм години.

— Няма значение — отвърна Еди. — Времето е отражение върху водата.

Роланд го побиха тръпки.

6.

— Трябваше да са в брой — каза делово Джейк.

— Моля?

Еди с мъка отмести поглед от Сузана.

— В брой — повтори момчето. — Никой няма да приеме чек отпреди тринайсет години. Особено ако е за няколко милиона.

— Откъде знаеш такива неща, захарче?

Той вдигна рамене. Оставаше си син на Елмър Чеймбърс. Чеймбърс не беше от „добрите“ (Роланд никога не би го причислил към Белите), но оставаше майстор в областта си. „Трепач“, както се изразяваха работещите в телекомуникациите. „Велик ловец на ковчези в света на телевизията“ — помисли си Джейк. Да, Елмър Чеймбърс определено знаеше правилата на играта. Джейк беше достоен негов син. Още помнеше ясно лицето на баща си, но понякога му се искаше да не беше така.

— В брой, задължително в брой — съгласи се Еди. — Такива сделки се сключват само в брой. Ако вземем чек, ще го осребрим през 1964, не през 1977 година. Ще напъхаме мангизите в някой спортен сак… през шейсет и четвърта имаше ли спортни сакове, Сюз? Няма значение. Ще ги напъхаме в голяма чанта и ще ги вземем с нас, когато се озовем в 1977 година. Не е задължително да е в деня, когато Джейк е купил „Чарли Пуф-паф“ и „Що е то“, но трябва да е скоро след това.

— И да не е след 15 юли — напомни момчето.

— В никакъв случай. Така рискуваме Балазар вече да е убедил Тауър да му продаде парцела и да останем с пръст в задника, глупави физиономии и цял куп безполезни пари.

Последва кратко мълчание — вероятно докато си представяха тази картинка — после Роланд каза:

— Звучи много лесно, и защо не? На вас прехвърлянето оттук във вашия свят ви изглеждаше естествено като за мен да яздя муле. Или да стрелям с револвер. Има логика, защото всичките сте минали през някоя от вратите. Еди дори е минавал и в двете посоки — насам и после пак към вашия свят.