Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 37

— Не виждал смисъл — измърмори Балазар.

Погледна Андолини, сетне онзи с големия нос. Вдигна и отпусна ръце, сякаш да попита: „Какво им става на тези хора?“

— Джак? Джордж? Дадох на този човек чек, на който бе изписана единица с пет нули, а той не виждал смисъл да разговаряме.

— Не е за вярване — съгласи се Бионди.

Андолини мълчеше и се взираше в Калвин Тауър; мътните кафяви очички под изпъкналото му чело приличаха на злобни зверчета, надничащи от входа на пещера. Джейк предположи, че с такова лице човек няма нужда да говори много, за да постигне своето.

— Аз искам да разговарям с теб — рече Балазар; говореше спокойно, но гледаше заплашително Тауър. — Защо ли? Защото моите шефове в тази сделка искат да говоря с теб. Това е достатъчно основателна причина. И знаеш ли какво? Мисля, че можеш да ми отделиш пет минути, за да заслужиш стоте бона. Не смяташ ли?

— Стоте хиляди ги няма — кисело промърмори Тауър. — Сигурен съм, че шефовете ти го знаят.

— Това не ме засяга. Парите ти са дадени. Мен ме интересува дали ще ни ги върнеш. Ако не, трябва да веднага да си изясним нещата още сега пред всички.

„Всички“ бяха Арон Дипно, един скункс и двама нюйоркчани-изгнаници, оставащи невидими за хората в книжарницата. Приятелите на Дипно бяха дезертирали като долни страхливци. Тауър отново се опита да се измъкне:

— Нямам друг продавач. Наближава обяд и по това време обикновено имаме доста клиенти…

— Оборотът на този магазин не надвишава петдесет долара на ден — намеси се Андолини. — Всички го знаем, господин Торън. Ако наистина се опасявате, че ще пропуснете големите продажби, нека той да застане на касата за няколко минути.

За миг Джейк си помисли, че Стария грозник има предвид Джон Чеймбърс (Джейк). Сетне си даде сметка, че Андолини посочва Дипно. Тауър (или Торън) се примири:

— Арон? Ще ме заместиш ли?

— Ако ти си съгласен — отвърна Дипно; изглеждаше разтревожен. — Сигурен ли си, че искаш да разговаряш с тези хора?

Бионди го изгледа заплашително. Старецът се държеше удивително смело. Необяснимо защо Джейк се почувства горд от поведението му.

— Да — увери го Тауър. — Да, всичко е наред.

— Не бой се, няма да отнемем девствеността на задника му — захили се Бионди.

— Внимавай какво говориш, намираме се в храм на писмеността — смъмри го Балазар, но се ухили цинично. — Хайде, Торън. Да си побъбрим.

— Не се казвам така! Законно се прекръстих на…

— Няма значение. — Балазар потупа Тауър по ръката.

Джейк още не можеше приеме, че всичко това… цялата тази мелодрама… се разиграва, след като той бе напуснал магазина с две нови книги (нови поне за него). Че това се случва зад гърба му.

— Твърдоглавецът си остава твърдоглавец, нали шефе? — ухили се Бионди. — Типичен холандец. Няма значение как му е името.

— Ако пожелая да заговориш, Джордж, ще ти кажа точно какво искам да чуя от устата ти — сряза го Балазар. — Ясен ли съм?

— Добре — измърмори Бионди, после явно реши, че не е прозвучал достатъчно ентусиазирано, и добави: — Да! Разбира се.