Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 36

— Това е Балазар — прошепна Еди.

— Какво!

Еди сочеше трътлестия мъж, който спря, за да оправи скъпата си вратовръзка. Другите бяха застанали от двете му страни. Изглеждаха едновременно спокойни и нащрек.

— Енрико Балазар. Изглежда много млад. За Бога, почти на средна възраст!

— Седемдесет и седма е — напомни му Джейк. — Него ли сте убили с Роланд?

Еди му беше разказал за престрелката в клуба на Балазар през 1987 година, като бе спестил най-жестоките моменти. Онази част например, когато Кевин Блейк беше хвърлил главата на брат му в кабинета на Балазар, за да накара Еди и Роланд да се покажат. Хенри Дийн, големият мъдрец и непоправим наркоман.

— Да — отвърна Еди. — Него убихме. Шофьорът му е Джак Андолини. Беше известен като Стария грозник. Влезе заедно с мен в заведението малко преди престрелката.

— Роланд е убил и него, нали?

Еди кимна. Беше по-лесно, отколкото да обяснява как Андолини бе умрял ослепен и с разкъсано лице под щипките на гигантските омари.

— Другият телохранител е Джордж Бионди по прякор Големия нос. Лично го убих. Ще го убия. След десет години — прошепна. Изглеждаше така, като че всеки миг ще припадне.

— Добре ли си? — разтревожено попита хлапето.

— Да. Ще се стегна, не бери грижа.

Бяха се отдръпнали от вратата на книжарницата. Ко клечеше в краката на момчето. Другият Джейк бе изчезнал.

„Сигурно вече тичам — помисли си хлапето. — Може би дори прескачам количката на раздавача. Тичам към закусвалнята, защото съм сигурен, че това е пътят за връщане в Средния свят. Пътят към него.“

Балазар погледна отражението си във витрината до таблото със „Специалитетите на деня“, пооправи косата си и влезе. Андолини и Бионди го последваха.

— Корави копелета — отбеляза Джейк.

— Най-коравите — кимна Еди.

— От Бруклин.

— Да.

— Какво правят корави копелета от Бруклин в една манхатънска книжарница?

— Мисля, че сме тук, за да разберем. Заболя ли те, когато те стиснах?

— Нищо ми няма. Само дето никак не ми се влиза в книжарницата.

— И на мен. Давай!

Двамата се върнаха в „Ресторант за мисълта“.

9.

Животинчето последва Джейк и заскимтя. Звукът беше дразнещ, но хлапето разбираше защо се тревожи Ко. В книжарницата сякаш миришеше на страх. Дипно седеше до дъската за шах и наблюдаваше враждебно Калвин Тауър и новодошлите, които не приличаха на запалени читатели, търсещи първи издания с автограф от автора. Другите старци на големи глътки допиха кафетата си, все едно изведнъж са си спомнили важни ангажименти.

„Страхливци — помисли си презрително Джейк. — Долни страхливци. Напредналата възраст ги извинява донякъде, но не напълно.“

— Искаме да обсъдим два проблема, господин Торън — заговори Балазар бавно и спокойно, без следа от акцент. — Предлагам да отидем в кабинета ви…

— Нямам какво да обсъждам с вас — прекъсна го книжарят, без да откъсва поглед от Андолини. Джейк се досещаше защо. Джак Андолини напомняше на превъртял главорез от филм на ужасите.

— След петнайсети юли може да има какво да обсъждаме — продължи Тауър.

— Може, но едва тогава. Предполагам. Ако желаете. — Той се усмихна, за да покаже, че подхожда отговорно по въпроса. — Сега обаче не виждам смисъл. Юни още не е дошъл. И за ваше сведение, не се казвам…