Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 32

Глупава мисъл, защото не беше тъмно. Беше утрин, за Бога, ярка майска утрин, слънцето се оглеждаше в лъскавите коли и в прозорците на магазините от източната страна на Второ Авеню, отблясъците го караха да примижава. Въпреки това му се струваше, че е тъмно, сякаш светлината бе ефирна повърхност, декор на театрална сцена. „На разсъмване пред нас се открива Арденският лес.“ Или някой датски замък. Или кухнята на Уили Ломан. В случая декорът бе Второ Авеню в Ню Йорк.

Да, нещо подобно, само дето зад кулисите нямаше гримьорни и складирани декори, само плътен мрак. Някакъв безкраен мъртъв свят, където Кулата на Роланд вече се бе сринала.

„Дано да греша — помисли си Еди. — Дано само да ми се струва заради шока от озоваването в Ню Йорк от миналото.“

Не му се вярваше обаче да греши.

— Как се озовахме тук? — обърна се към Джейк. — Нямаше врата… — Замълча, сетне добави обнадеждено: — Може би все пак е сън.

— Не. По-скоро е като пътуването в стъклената сфера. Само че този път няма сфера — отвърна Джейк, сетне му хрумна нещо: — Чу ли звъна? Мелодията? Точно преди да се озовем тук.

Еди кимна:

— Сякаш ме поглъщаше. Накара ме да се просълзя.

— Да. Точно така.

Ко подуши един пожарникарски кран. Еди и Джейк спряха и изчакаха дребосъка да вдигне крак и да остави подписа си на без съмнение препълнената вече дъска за обяви. Пред тях другият Джейк — Хлапе Седемдесет и седма — вървеше бавно и надничаше навсякъде. Приличаше на турист от Мичиган. Дори извиваше врат и се заглеждаше към покривите на небостъргачите — изглеждаше доста глуповато. Не че беше лошо, така момчето бе по-лесно за следене. Изведнъж Хлапе Седемдесет и седма изчезна.

— Къде отиде? За Бога, къде се дяна?

— Спокойно — ухили се Джейк (Ко повтори „Ойно!“). — Току-що влязох в книжарницата. „Манхатънски ресторант за мисълта“.

— Оттам си купил „Чарли Пуф-паф“ и книгата с гатанките.

— Да. — Лицето на Джейк се озари от възбудена усмивка. — Помниш ли колко се въодушеви Роланд, когато научи името на собственика?

Еди си спомняше. Собственикът на „Ресторант за мисълта“ се казваше Калвин Тауър.

— Побързай — настоя Джейк. — Искам да видя.

Не се налагаше да го подканят. Той също искаше да види.

4.

Джейк спря пред книжарницата. Усмивката му помръкна.

— Какво има? — попита Еди.

— Не знам. Струва ми се, че нещо е променено. Просто… толкова много неща се случиха от последния път, когато бях тук…

Гледаше черната дъска на витрината, която според Еди беше много удачна реклама. Приличаше на таблата, които човек може да види пред евтините ресторантчета.

СПЕЦИАЛИТЕТИ ЗА ДЕНЯ

От Мисисипи! Уилям Фокнър на тиган

С твърди корици: цена по договаряне

Антикварни копия с меки корици: 75 цента/бр.

От Мейн! Замразен Стивън Кинг

С твърди корици: цена по договаряне

Джобен формат: 75 цента/бр.

От Калифорния! Твърдо сварен Реймънд Чандлър

С твърди корици: цена по договаряне

С меки корици: 7 бр. за 5,00 $

Еди се загледа в магазина и видя другия Джейк — онзи, който нямаше тен и пронизителен поглед, застанал пред малка витрина с детски книжки. Вероятно съдържаща както „Деветнайсет класически приказки“, така и „Съвременните деветнайсет“.