Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 33

„Стига — смъмри се той. — Това ти стана фикс-идея.“

Може би, но добрият стар Джейк Седемдесет и седма тъкмо се канеше да купи някоя от тези книжки, която по-късно щеше да промени на живота им — а вероятно и да ги спаси. По-късно щеше да умува за числото деветнайсет. Или изобщо да не се занимава с него, ако може да го избегне.

— Хайде — подкани спътника си. — Да влезем.

Момчето не помръдна.

— Какво има? Тауър няма да ни види, ако това те притеснява.

— Тауър не но какво ще стане, ако той ни види? Джейк посочи другия си „аз“, онзи, който тепърва щеше да се срещне с Гашър, Тик Так и старците от Ривър Кросинг. Тепърва щеше да се запознае с Блейн Моно и Рия от Кьос.

Джейк изпитателно погледна Еди:

— Ами ако аз мога да се видя?

Възможно беше. По дяволите, всичко бе възможно. Това обаче не променяше вътрешната убеденост на Еди.

— Мисля, че трябва да влезем, Джейк.

— Да… — Момчето въздъхна дълбоко. — И аз.

5.

Никой не ги видя. Еди с облекчение преброи двайсет и една книги на витрината, която бе привлякла вниманието на момчето. Само че Джейк взе двете, които искаше да купи — „Чарли Пуф-паф“ и гатанките, и останаха деветнайсет.

— Избра ли си нещо, момче? — попита някой.

Беше шишко с бяла риза. Седнали до мраморен барплот, сякаш взет от началото на века, трима старци пиеха кафе и похапваха сладкиши. Наблизо имаше шахматна дъска, по разположението на фигурите личеше, че се разиграва някаква партия.

— И онзи от края е Арон Дипно — прошепна Джейк. — Той ще ми разтълкува гатанката за Самсон…

— Шшт! — прекъсна го Еди.

Искаше да чуе разговора между Калвин Тауър и Хлапе Седемдесет и седма. Изведнъж това му се стори много важно… само защо беше толкова тъмно, по дяволите?

„Само че изобщо не е тъмно. Слънцето огрява източната страна на улицата, при отворени врати светлината прониква в целия магазин. Защо си въобразяваш, че е тъмно?“

Защото в магазина наистина беше тъмно. Слънчевата светлина, по-точно контрастът между светлина и мрак, само подчертаваше тъмнината. Неспособността да види мрака само влошаваше положението… ненадейно Еди осъзна нещо ужасно: тези хора бяха в опасност. Тауър, Дипно, Хлапе Седемдесет и седма. Вероятно дори той, от Средния свят Джейк, и Ко.

Всички.

6.

Джейк наблюдаваше как другото му, по-младо „аз“, с разширени от изненада очи се отдръпна от собственика на книжарницата. „Защото името му е Тауър — помисли си. — Това ме удиви. Не заради Роландовата Кула — тогава не знаех за нея, а заради снимката, която залепих на последната страница на тетрадката с есето.“

Беше сложил снимка на наклонената кула в Пиза, сетне я бе потъмнил с черен пастел.

Тауър го попита как се казва. Джейк Седемдесет и седма му каза, човекът пусна няколко шеги. Добронамерени шеги, типични за възрастните, които обичат деца.

— Здраво ръкостискане, друже — говореше Тауър. — Ръкуваш се като супер-герой от някой уестърн — като оня, дето пристига с гръм и трясък в Блек Форк, Аризона, прочиства града от всички мошеници, после продължава по пътя си. Нещо като романите на Уейн Д. Овърхолсър, да речем…