Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 286

— Какво и е специалното? Така де, за мен е специална, защото наскоро се запознах с един човек, чието име звучи като името на автора, но…

Изведнъж му хрумна нещо. Еди отвори на първата страница с надежда да намери снимка на автора. Там имаше само два реда: „БЕНДЖАМИН СЛАЙТМАН МЛ. е собственик на ранчо в Монтана. Това е вторият му роман.“ Отдолу имаше рисунка на орел и призив: КУПУВАЙТЕ ВОЕННИ ОБЛИГАЦИИ!

— Какво я прави специална за теб! Защо струва седем хиляди и петстотин кинта?

По лицето на Тауър се изписа безгранична нежност. Преди четвърт час бе уплашен до смърт, но сега от страха не бе останал и помен. Сега той бе в плен на манията си. Роланд имаше Тъмната кула; този човек — книгите. Той пак показа на Еди корицата: — „Коганът“, нали?

— Да.

Тауър отвори книгата и посочи вътрешната страна на обложката, където бе резюмето на романа:

— А тук?

— „Коганът“ — прочете Еди. — „Вълнуващ разказ за Дивия запад и героичните усилия на един индиански воин да оцелее.“ Е, и какво?

— Гледай сега това! — заяви триумфално Тауър и отвори на титулната страница. Тук пишеше: Хоганът Бенджамин Слайтман Мл.

— Не разбирам — призна Еди. — Кое му е толкова важно?

Тауър извъртя очи:

— Погледни пак.

— Защо просто не ми кажеш какво…

— Не, гледай. Изпитай радостта от откривателството. Всеки колекционер търси точно това. Марки, монети или книги, тръпката е в откривателството. Той отново показа корицата и Еди най-после разбра:

— На корицата има печатна грешка, нали? „Коганът“ вместо „Хоганът“. Тауър кимна радостно:

— Хоган е вид индианска къща, като тази на илюстрацията. Коган не означава нищо. Печатната грешка на корицата носи известна ценност на книгата, но виж сега тук.

Той обърна на страницата с авторските права и подаде книгата на Еди. Годината на запазената марка бе 1943, което, разбира се, обясняваше орела и призива за военните облигации. Заглавието на романа бе „Хоганът“. Еди тъкмо смяташе да попита какво е особеното, когато го видя сам: — Пропуснали са „Мл.“ от името на автора, това ли е?

— Да! Да! — Тауър едва не заподскача от радост. — Все едно, че книгата е написана от бащата на автора! Веднъж бях на библиографски симпозиум във Филаделфия и обясних този случай на един адвокат по авторско право. Той ми каза, че заради тази печатна грешка бащата на Слайтман Младши би могъл да предяви претенции за собственост! Удивително, не мислиш ли?

— Абсолютно.

Еди си мислеше за Слайтман Старши и Младши в Кала. Замисли се как Джейк се беше сприятелил с втория и се зачуди защо това го изпълва с такова лошо предчувствие, докато си пие кафето тук, в стария Кала Ню Йорк. „Добре поне, че взех рюгера“ — помисли си.

— Искаш да ми кажеш, че такива дреболии могат да направят една книга много ценна, така ли? — обърна се той към Тауър. — Една-две печатни грешки и тая купчина хартия вече струва седем бона и половина?

— Не! — възкликна възмутено Тауър. — Господин Слайтман обаче е написал три превъзходни романа за Дивия запад, всичките от индианска гледна точка. След войната станал голяма клечка в Монтана — покрай правата за експлоатация на водите и полезните изкопаеми. После, и точно тук е иронията, бил убит от индианци. Всъщност го скалпирали. Пиели си уискито пред един селски магазин… „чийто собственик се е казвал Тук — помисли си Еди. — Готов съм да заложа всичките си ценности, че е така.“