Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 288

Очите на Тауър изглеждаха огромни зад очилата, сякаш молеше Еди да го увери, че не е говорил сериозно, когато обещаваше да зарине Ню Йорк с трупове. Тук Еди не можеше да му помогне.

— Слушай, Кал. При хората като Балазар няма значение какво вярват или не вярват. Те не се отказват, докато не ги напъхаш в миша дупка. Уплаших ли Големия нос? Не, само го зашеметих. Уплаших ли Джак? Да. Това ще им държи влага, защото Джак има въображение. Мислиш ли обаче, че Балазар ще се впечатли от думите на Грозника? Да… но само колкото да внимава. Еди се облегна на плота и сериозно се вгледа в Тауър.

— Аз нямам намерение да убивам деца. Искам добре да се разберем. На… да кажем, на друго място аз и приятелите ми ще рискуваме живота си за спасяването на деца. Това обаче са човешки деца. Хората като Джак, Трикс Постино и самия Балазар са зверове. Двукраки вълци. Нима са способни да отгледат човешки деца? Не, те отглеждат други вълци. Нима вълците се сношават с човешки жени? Не, те си намират вълчици. Затова, ако се наложи да се заема с тях — кълна се, че ще го направя, — ще си представя, че разчиствам вълча бърлога, и ще изтребя хищниците до крак.

— Господи, той говори сериозно! — изхриптя Тауър.

— Напълно сериозно, но това не е важно. Мисълта ми беше, че те ще се върнат. Не да те убият, а да те принудят да направиш онова, което искат. Ако останеш, Кал, мисля, че най-малкото можеш да очакваш сериозен пердах. Има ли къде да се скриеш до петнайсети юли? Имаш ли достатъчно пари? Аз нямам, но мога да намеря.

Мислено Еди вече се беше пренесъл в Бруклин. Балазар организираше покер в задната стаичка на бръснарницата на Бърни! В работен ден вероятно никой не играеше, но все трябваше да има някакви пари. Достатъчно за…

— Арон има пари — неохотно каза Тауър. — Много пъти ми е предлагал. Винаги съм му отказвал. Той все повтаря, че имам нужда от почивка. Вероятно има предвид да се скрия от хората, с които току-що се срещна. Любопитно му е какво искат от мен, но никога не ме е питал. Може да е луда глава, но е „джентълмен“. — Тауър леко се усмихна. — Може заедно да отидем на почивка. Друг път надали ще ни се отвори възможност.

Еди бе почти сигурен, че хемо — и лъчетерапията ще поддържат живота на Арон Дипно поне още четири години, но реши да премълчи. Погледна към входа на книжарницата и видя другата врата. Зад нея беше гърлото на пещерата. Стрелеца се виждаше като силует на йога. Еди се почуди колко време е минало там, колко време Роланд слушаше приглушения, ала влудяващ звън на камбаните.

— Атлантик Сити добре ли е? — попита Тауър.

Еди Дийн едва не потрепери при тази мисъл. За кратко си представи две овце, застарели, но още сочни, шляещи се не просто сред глутница вълци, а в цял град, населен с хищници.

— Не. Навсякъде другаде, само не там!

— Ами Мейн или Ню Хепмшър? Можем да наемем бунгало край някое езеро.

Еди кимна. Той бе градско момче. Трудно му бе да си представи мафиотите в Северна Нова Англия.

— Там е по-добре — отбеляза. — А докато сте там, можеш да потърсиш адвокат.