Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 237

— Сваляй обувките и гащите! Живо! Живо! Ако докато преброя до трийсет, не сте готови, ще ви пръсна черепи те. Днодветричетрипе…

Бързината на броенето отново не оставя време за замисляне. Джордж/Норт понечва да седне и Глас номер две предупреждава:

— Стой прав, иначе ще ти пръсна черепа. Братята Хитлер започват да подскачат на един крак като щъркели около раницата, фотоапарата, пистолета и фенерчето, а Глас номер едно продължава да брои с главозамайваща скорост. Бързо свалят обувките и панталоните си. Джордж носи боксерки, а Лени — слипове. Членът на дребосъка вече е спаднал, скрил се е в миша дупка.

— Сега вън — заповядва Глас номер едно.

Джордж се обръща към светлината. Тениската му с емблема на „Янките“ виси над гащетата, стигащи почти до коленете му. Прасците му са мускулести, но треперят силно. Изведнъж лицето му се издължава — той е осъзнал нещо ужасно:

— Слушайте, пичове. Ако си тръгнем, без да очистим този тип, ще ни убият. С онези шега не бива…

— Ако сте още тук, след като преброя до десет, аз ще ви убия — предупреждава Глас номер едно. Глас номер две презрително добавя:

— Гей кокниф ен йом, жалки пъзльовци! И да ви пречукат, не ни пука!

По-късно, след като повтаря израза пред десетина евреи, които възмутено поклащат глави, Калахан ще попадне на един старец в Топека, който най-после ще му преведе „гей кокниф ен йом“. Означава „ходи да сереш в океана“. Глас номер едно пак започва да брои:

— Днодветричетри…

Джордж/Норт и Лени/Бил се споглеждат плахо като герои от анимационен филм и изскачат на улицата по гащи. Изкачат и изчезват.

— Тръгвай след тях — нарежда Глас номер едно на партньора си. — Ако решат да се върнат…

— Да, да — измърморва Глас номер две и излиза.

Ярката светлина изгасва.

— Легни по корем — заповядва Глас номер едно.

Калахан се опитва да му каже, че надали ще успее, защото има чувството, че тестисите му са станали колкото баскетболни топки, но от устата му се изтръгва само неразбираемо мучене, защото челюстта му е счупена. Затова се обръща на една страна.

— Не мърдай да не те порежа — предупреждава Глас номер едно.

Не звучи много убеден, че ще се справи. Калахан го долавя въпреки тежкото си състояние. Дъхът на спасителя му е хриплив и от време на време обезпокоително пресеква. Калахан иска да му благодари. Едно е да спасиш някой непознат, ако си полицай, пожарникар или воден спасител, мисли си той. Съвсем друго е, ако си обикновен гражданин. Точно такъв е спасителят му, и двамата му спасители, макар че още не може да разбере как са се озовали тук толкова добре подготвени. Откъде знаеха имената на Братята Хитлер? И къде са се крили? Отвън ли са влезли, или през цялото време са били в изоставената перачница? Калахан няма представа. А и не го интересува. Защото някой спаси, някой спаси, някой спаси живота му тази нощ и само това има значение. Джордж и Лени замалко да го убият, но кавалерията му се притече на помощ като в стар филм с Джон Уейн.

Сега Калахан иска да благодари на този човек. Иска колкото се може по-скоро да го натоварят на някоя линейка, преди убийците да издебнат собственика на Глас номер две на улицата или собственикът на Глас номер едно да получи сърдечен удар от превъзбуда. Той се опитва да заговори, но отново издава само мучене. Като пиянско бръщолевене. Прозвучава като „буа-гя“.