Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 236

— Ти си малоумен, бе! — изръмжава Джордж/Норт. — Това не е свастика, а кръст/ Дай на мен!

— Стига, бе, Норт, остави ме, още не съм свършил! Те се сборичкват над него като деца, тестисите му горят от болка, челюстта му пулсира, зрението му е замъглено от кръв. По дяволите всички безумни спорове дали има Бог! Исусе, виж: го само! Виж го! Как може да има съмнение? В този момент се появява кавалерията.

9.

— Какво точно имаш предвид? — попита Роланд. — Искам да чуя тази част много добре, отче.

Още седяха на верандата, но вечерята беше свършила, слънцето бе залязло и Росалита беше донесла свещи. Калахан бе прекъснал разказа, за да я покани да седне при тях. По прозореца на верандата пърхаха насекоми, привлечени от светлината.

Джейк прочете мислите на Стрелеца. Не се сдържа и сам зададе въпроса:

— Ние ли бяхме кавалерията, отче?

Роланд се стресна, после се усмихна.

Калахан ги изгледа изненадано:

— Не. Не мисля.

— Не си ги видял, нали? — попита Роланд. — Не си видял кой те е спасил.

— Както ви казах, Братята Хитлер имаха фенерче. Истина е. Но другите, кавалерията…

10.

Които и да са, те носят прожектор. Изоставената перачница се изпълва със светлина, по-ярка от светкавицата на евтиния фотоапарат и за разлика от нея тя е постоянна. Джордж/Норт и Лени/Бил закриват очи. Калахан би сторил същото, ако ръцете му не бяха омотани с тиксо зад гърба.

— Норт, хвърли пистолета! Бил, хвърли скалпела!

Гласът, идващ откъм яркото сияние, е страшен, защото говорещият е уплашен. Това е глас на човек, готов на всичко.

— Ще броя до пет и ако не се подчините, ще ви застрелям като кучета.

Започва да брои, но не бавно, а с главозамайваща скорост:

— Днодветричетри…

Притежателят на гласа иска да стреля, той бърза за нещо и иска да приключва вече с тези формалности. Джордж/Норт и Лени/Бил нямат време за мислене. Те хвърлят оръжията и при падането си пистолетът изгърмява. Калахан няма представа къде отива куршумът. Може дори да го е улучил. Нямаше ли да го усети в този случай? Съмняваше се.

— Не стреляй, не стреляй! — пищи Лени/Бил. — Ние не сме, ние не сме, ние не сме…

Не са какво? Дребосъкът явно не знае.

— Горе ръцете! — заповядва друг глас от ярката светлина. — Горе ръцете, гадове!

Те вдигат ръце.

— Не, не така — казва първият. Тези момчета са страхотни и Калахан с радост ще им изпраща поздравителни картички за всяка Коледа, но очевидно сега за първи път правят нещо такова. — Събуйте си обувките! И гащите! Хайде! Живо!

— Какви са тези глупости? — измърморва Джордж/ Норт. — Ченгета ли сте? Ако да, трябваше да ни прочетете правата, шибаните…

Откъм светлината проехтява гърмеж. Калахан вижда оранжев проблясък. Вероятно е пистолет, но в сравнение с играчката на Братята Хитлер е като топ. Върху главите им се посипват мазилка и прах. Джордж/Норт и Лени/Вил изпищяват в един глас. На Калахан му се струва, че единият от спасителите му (вероятно другарят на онзи, който беше стрелял) също изкрещява.