Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 230

7.

— Петстотин седемдесет и седем — промърмори Еди.

— Деветнайсет — отбеляза Джейк.

— Моля? — не разбра Калахан.

— Пет плюс седем плюс седем — обясни Сузана. — Равно на деветнайсет.

— Има ли някакво значение?

— Огромно — усмихна се Еди. — Колосално.

Сузана не му обърна внимание:

— Нямаме представа. Ти не успя да избягаш от Ню Йорк, нали? Иначе нямаше да получиш това на челото.

— О, успях. Но не достатъчно бързо. Когато напуснах болницата, имах доброто желание да отида на Порт Оторити и да се метна на рейс четирийсет.

— Какво е това? — поинтересува се Джейк.

— Жаргонен израз за най-далечното място, до което можеш да стигнеш. Ако си вземеш билет за Феърбанкс, Аляска, значи ще пътуваш с автобус четирийсет. — При нас е автобус деветнайсет — отбеляза Еди.

— Докато вървях, ме обзеха спомени. Някои бяха смешни, например когато момчетата в „Дом“ си направиха цирк. Някои бяха страшни, да речем, на вечеря някой казва на друг: „Стига си бърка в носа, Джефи, че ми се повдига“, а Джефи вади огромен нож и преди който и да било да реагира, прерязва гърлото на другия мъж. Лупе скача и закрещява „Боже! Мили Боже!“, а кръвта шурти… Роуан дотичва от кенефа, придържайки гащите си с една ръка, стиснал руло тоалетна хартия, и знаете ли какво прави?

— Използва хартията — досети се Сузана.

Калахан се ухили. Това сякаш го подмлади.

— Дявол да го вземе, да! Набута цялото руло в дупката и изкрещя на Лупе да се обади на 211, което по онова време беше телефонът на Бърза помощ. Аз стоях безучастно и гледах как рулото се напоява с кръв, как почервенява от периферията към картонената сърцевина. Изведнъж Роуан изтърси: „Приемете го като най-дълбокото порязване при бръснене на света“, и всички се заляхме от смях.

Много такива случки минаваха през главата ми. Хубави, лоши и ужасяващи. Смътно си спомням как се отбих в едно магазинче и си купих две кутии бира в хартиено пликче. Отворих едната и започнах да пия, докато крачех през града. Не мислех къде отивам, но краката ми явно бяха поели командването, защото по едно време, когато се огледах, установих, че съм стигнал ресторантчето, където понякога ходехме да вечеряме, ако бяхме, така да се каже, паралии. На Второ и Четирийсет и втора. — „При Пуф-паф“ — възкликна Джейк.