Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 231

Калахан го изгледа с искрено удивление, после се обърна към Роланд:

— Стрелецо, това момче започва да ме плаши.

Роланд само кимна: „Давай, давай.“

— Реших да вляза и да си взема хамбургер заради добрите стари времена. Докато похапнах, реших, че не мога да напусна Ню Йорк, без да хвърля поне един прощален поглед на „Дом“. Щях да мина по отсрещния тротоар, както след смъртта на Лупе. Защо не? Докато бях там, никой не ме беше закачал, нито вампирите, нито подлеците. — Калахан погледна за миг слушателите си. — Не знам дали наистина вярвах в това, или беше самоубийствена заблуда. Мога да обясня много от мислите и действията си през онази нощ, но не и това.

Във всеки случай изобщо не стигнах до „Дом“. Взех хамбургера и тръгнах по Второ Авеню. „Дом“ беше на Първо и Четирийсет и седма, но не исках да отида направо. Реших да стигна първо до пресечката на Първо и Четирийсет и шеста и оттам да се приближа.

— Защо не Четирийсет и осма? — тихо попита Еди. — През Четирийсет и осма щеше да е по-бързо. Щеше да ти спести връщането през една пряка.

Калахан се замисли и поклати глава:

— И да е имало причина, не помня.

— Имало е причина — намеси се Сузана. — Искал си да минеш покрай запустелия парцел.

— Защо…

— По същата причина, по която хората се отбиват покрай хлебарницата, когато се вадят пресните кифли — обясни Еди. — Някои неща просто са приятни.

Калахан го изгледа със съмнение и вдигна рамене:

— Щом казваш. — Истина е, сай.

— Във всеки случай, вървях си аз по Второ и надигах бирата, стигнах почти до Четирийсет и шеста, когато…

— Какво е имало тогава? — попита разпалено Джейк. — Какво е имало на ъгъла през 1981-ва?

— Не знам… Ограда. Висока ограда. Три-четири метра.

— Не онази, през която се прехвърлихме, Роланд — отбеляза Еди. — Освен ако после не е пораснала сама.

— Имаше нещо нарисувано на нея. Добре си го спомням. Един вид улична стенопис, но не видях какво, защото лампите на ъгъла бяха развалени. Изведнъж ми хрумна, че допускам голяма грешка. Сякаш в главата ми зави аларма. Звучеше почти като онази, която привлече толкова много хора в болничната стая на Роуан. Не можех да повярвам, че съм отишъл там. Това беше безумие. В същото време обаче си мисля…

8.

В също време си мисли: „Добре де, просто няколко лампи са изгорели. Ако има вампири, ще ги видиш, ако има подлеци, ще чуеш звъна и ще подушиш миризмата на гнил лук и нагорещен метал.“ Въпреки това решава да се омита, незабавно. Със или без камбани всяко нервче в тялото му сякаш хвърля искри и го изгаря.

Обръща се и вижда двама мъже. За секунда те толкова се стряскат от рязката промяна на посоката му, че сигурно може да се шмугне между двамата и да избяга, но той също е изненадан и се заковава на място.

Братята Хитлер са като Крачун и Малчо. Дребосъкът едва надвишава метър и петдесет, носи широка риза, черни панталони и спортна шапка с обърната козирка. Очите му са като две капки катран, а изражението му не предвещава нищо хубаво. Калахан веднага го кръщава Лени. Големият е над метър и деветдесет, с фланелка на „Янките“, дънки и маратонки, има рижави мустаци. Носи раница, но отпред, над корема си. Калахан веднага решава, че този се казва Джордж.