Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 225

Това бяха най-дългите пет часа, които Еди беше преживявал; представата му за знаменитост се промени коренно. Все пак постигнаха нещо — когато си тръгваха, вече бяха говорили с всеки жител на града и с голяма част от фермерите от покрайнините. Слухът се разпространяваше бързо: чужденците седяха пред магазина и бяха готови да изслушат всекиго.

А сега, слава на Бога, тази жена — този ангел — говореше за легла.

— Колко време имаме? — попита той.

— Отецът ще се прибере към два часа, но вечерята е едва в шест, и то, ако вашият дин се върне навреме. Мога да ви събудя в пет и половина. Така ще имате време да се измиете. Съгласни ли сте?

— Да — отвърна Джейк с усмивка. — Не съм подозирал, че говоренето е толкова измерително. И че така се ожаднява от него. Тя кимна:

— В килера има кана със студена вода.

— Не трябва ли да ти помогна за вечерята? — попита Сузана и се прозина.

— Сейъри Адамс ще ми помогне, освен това няма да готвя нищо особено. Хайде, вървете. Починете си. Личи си, че сте съсипани.

2.

Джейк влезе в килера, напи се добре, сипа вода в една паничка за Ко и отиде в спалнята на Калахан. Чувстваше се неудобно да спи тук със скункса си, но пухкавите завивки сякаш го викаха. Той остави паничката на пода и Ко започна тихо да лочи. Джейк се съблече по бельо, легна и затвори очи.

„Сигурно няма да мога да заспя — помисли си. — Още като малък ненавиждах следобедния сън.“

След по-малко от минута вече леко похъркваше. Ко също бе заспал на пода с муцуна, заровена под лапите.

3.

Еди и Сузана седнаха един до друг на леглото в спалнята за гости. На Еди още не му се вярваше: не само щеше да спи, ами щеше да спи в истинско легло. Невиждан разкош. Не искаше нищо друго, освен да легне, да прегърне Сузана и да затвори очи, но преди това поне трябваше да се съблекат. През целия ден го беше глождила една мисъл.

— Сюз, дядото на Тян…

— Не ме интересува — сряза го тя.

Той изненадано вдигна вежди, макар че трябваше да се досети.

— И до това ще стигнем, но сега съм уморена. Спи ми се. Разкажи на Роланд или на Джейк, но мен не ме занимавай. Засега. — Тя се вгледа в очите му. — Чуваш ли?

— Чувам те много добре.

— Казвам благодаря, много, много.

Той се засмя, прегърна я и я целуна.

Скоро спяха дълбоко, прегърнати и допрели чела. Светъл четириъгълник бавно пълзеше по телата им, докато слънцето клонеше към залез. Спускаше се към истинския запад, поне засега. Роланд също го забеляза, докато яздеше бавно към дома на Стареца, отпуснал нозе край хълбоците на коня, за да облекчи болката.

4.

Росалита излезе да го посрещне.

— Хайл, Роланд. Дълги дни и спокойни нощи.

Той кимна:

— Двойно повече за теб.

— Чух, че може би ще поискаш някои от нас да хвърлят чиния срещу Вълците, когато дойде времето.

— Кой ти каза?

— О…, едно птиченце.