Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 20

4.

Той огледа мъжете от Кала Брин Стърджис, без да удостои с поглед Джордж Телфорд. Перото клюмна в ръката на Телфорд. Той седна на първата скамейка, като още го стискаше.

Калахан започна с един от жаргонните си изрази, който обаче бе достатъчно ясен:

— Шубета такива!

Отново ги заоглежда. Повечето сведоха очи. Овърхолсър остана с вдигната глава, но под погледа на Калахан изглеждаше жалък.

— Шубета! — повтори човекът с черното палто, като натъртваше на всяка сричка.

Малък златен кръст проблясваше под вдигнатата му яка. На челото му другият кръст — който Заля смяташе, че е издълбал сам с нокти като покаяние за някакъв ужасен грях се открояваше като татуировка.

— Този младеж не е от моето стадо, обаче е прав и мисля, че всички го съзнавате. Чувствате го в сърцата си. Дори ти, господин Овърхолсър. И ти, Джордж Телфорд.

— Няма такова нещо — възрази Телфорд, но гласът му звучеше глухо и без предишната самоувереност.

— Лъжата е белязала очите ти, така би рекла майка ми.

Калахан удостои Телфорд с тънка усмивка, която Тян за нищо на света не би искал да е отправена към него. Сетне Стареца се обърна към него:

— Никога не бях чувал някой да излага нещата, както ти направи тази вечер, момче. Благодарност-сай.

Тян вдигна ръка и се усмихна смутено. Чувстваше се като герой в глупава панаирджийска пиеса, който в последния момент е спасен от свръхестествена сила.

— Познавам добре малодушието — обърна се Калахан към насядалите мъже; вдигна дясната си ръка, обезобразена от някогашно изгаряне, втренчи се в нея, сетне пак я отпусна. — Знам го от личен опит, повярвайте. Знам как едно малодушно решение води до друго… и до друго… и до друго… докато стане твърде късно да се върнеш, твърде късно за промяна. Господин Телфорд, уверявам те, дървото, за което говори господин Джафърдс, не е плод на въображението. Кала е в смъртна опасност. Вашите души са в опасност.

— Света Богородице — обади се някой, — Господ е с теб. Благословен да е плодът на утробата ти, И…

— Затваряй си устата — сопна се Калахан. — Запази си думите за неделя. — Очите му бяха като сини искрици. — Защото тази нощ няма да се занимаваме с Господ, Богородица и Исус Човека. Няма да се занимаваме и с огнепръчките и прехващачите на Вълците. Трябва да се съпротивлявате. Вие сте мъжете на Кала, нали? Тогава се дръжте като мъже. Не като кучета, които пълзят по корем и лижат обувките на жестокия си господар.

Овърхолсър почервеня като рак и понечи да се изправи. Диего Адамс го хвана за ръката и му прошепна нещо. За миг Овърхолсър остана приклекнал, сетне си седна. Адамс се изправи.

— Добре звучи, падре — заговори с изразен акцент. — Храбро. Но все пак остават няколко въпроса. Хейкокс зададе един от тях. Как земеделци като нас ще се изправят срещу въоръжени до зъби убийци?

— Като наемем бойци — отвърна Калахан.

Последва миг на неловко мълчание. Сякаш Стареца бе проговорил на неразбираем език. Накрая Диего Адамс рече предпазливо:

— Не разбирам.

— Естествено, че няма да разбереш. Затова млъквай и слушай по-умните от теб. Селяко Адамс и всички останали, слушайте внимателно. На по-малко от шест дни езда на северозапад оттук по Пътя на Лъча идват трима стрелци и един чирак. Движат се на югоизток. — Той се усмихна на удивлението им и се обърна към Слайтман. — Чиракът не е много по-голям от твоя Бен, но вече е бърз като змия и сее смърт като скорпион. Другите са още по-бързи и смъртоносни. Научих го от Анди, който ги е видял. Искате тежка артилерия ли? Ето ви я. Гарантирам ви, че няма да сгрешите с тях.