Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 176

— Да предположим, че изпратят петдесет или шейсет. И да предположим, че ги избием. Какво ще стане, ако след седмица или месец, когато вас вече ви няма, изпратят сто срещу нас?

Роланд се замисли. През това време Маргарет Айзенхарт излезе при тях. Беше слаба жена около четирийсетте, с малки гърди, носеше дънки и сива копринена риза. Косата и, събрана на тила и, беше черна, няколко бели нишки я пресичаха. Държеше едната си ръка под престилката.

— Уместен въпрос, но може би е рано да му го задаваш — заговори тя. — Дай им време да огледат.

Айзенхарт погледна своята сай едновременно с обич и раздразнение:

— Аз меся ли ти се в кухненската работа, жено? Уча ли те как да готвиш и миеш?

— Само четири пъти седмично — отвърна тя; после се обърна към Роланд, който понечи да стане. — Не ставай, моля аз. Един час седях и белих остър корен с Една, леля му. — Кимна към Бени. — Добре е да постоя. — Загледа с усмивка играта на децата. — С Вон не сме изпитали този ужас, Роланд. Имаме шест, всичките близнаци, но вече са пораснали. Затова може би не разбираме достатъчно проблема, за да вземем правилното решение.

— Да си късметлия, не означава, че си глупав — измърмори Айзенхарт. — Точно обратното, мисля аз. Спокойните очи виждат по-ясно.

— Може би — съгласи се тя, като гледаше как момчетата тичат към плевнята; бутаха се и се смееха, всеки се стремеше пръв да се добере до стълбата. — Може би. Но сърцето също говори и който не го слуша, е глупак. Понякога е по-добре да скочиш, дори да е прекалено тъмно и да не виждаш сеното отдолу. Роланд докосна ръката и:

— Сам не бих могъл да се изразя по-мъдро.

Тя се усмихна разсеяно. Бързо насочи вниманието си отново към момчетата, но Роланд добре видя страха в очите и. Дори ужас.

— Бен, Джейк! — извика тя. — Стига! Измийте се и се прибирайте! Направила съм пай със сметана!

Бени се показа от горния етаж на плевнята:

— Татко позволи да спим в палатката ми на скалите, сай, ако ти е угодно. Маргарет Айзенхарт погледна съпруга си и той кимна.

— Добре — извика тя. — Спете там и се забавлявайте, но ако искате да ядете пай, побързайте. Последно предупреждение! И първо да се измиете! Ръцете и лицата!

— Добре, благодарност-сай. Може ли и Ко да яде пай?

Маргарет Айзенхарт потърка челото си с лявата ръка, сякаш я болеше глава. Все още държеше дясната под престилката.

— Да — извика тя, — има и за скункса, защото може би той е самият Артур Елд и ще ме възнагради със скъпоценности и злато, и изцелителното си докосване.

— Благодарност-сай — изкрещя Джейк. — Може ли да скочим по още веднъж? Това е най-бързият начин за слизане.

— Аз ще ги хвана, ако падат встрани, Маргарет-сай — увери я Анди.

Сините му очи проблеснаха, после потъмняха. Той сякаш се усмихваше. На Роланд му се струваше, че роботът има две самоличности — сприхава стара мома и на безобиден измамник. На Стрелеца не му харесваше нито една от двете и добре разбираше защо. Той се отнасяше подозрително към всякакви машини, особено към онези, които се движат и говорят.