Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 177

— Говори се, че стомната се чупи на последния път, но давайте, щом толкова искате — рече Айзенхарт.

Те скочиха и нямаше нищо счупено. И двете момчета се приземиха точно в средата на копата сено, скочиха на земята, като се заливаха от смях, после се втурнаха в кухнята, следвани от Ко.

— Прекрасно е колко бързо се сприятеляват децата — отбеляза Маргарет Айзенхарт, но не изглеждаше като човек, който е видял нещо прекрасно; беше тъжна.

— Да — съгласи се Роланд, — прекрасно е. — Канеше се да завърже връвчиците на торбата си, но неочаквано се разколеба и се обърна към Айзенхарт: — С какво умеят да стрелят хората ти? С лък или ба? Защото съм сигурен, че не е с карабина или револвер.

— Предпочитаме ба. Слагаш стрелата, навиваш, целиш се и стреляш, лесна работа.

Роланд кимна. Това беше очаквал. Не вършеше голяма работа, защото ба рядко бе точен на повече от двайсет и пет метра, и то при тихо време. Стрелите лесно се отклоняваха дори при лек ветрец… да не говорим за буря.

Айзенхарт гледаше жена си. В очите му се четеше обожание. Тя вдигна вежди. Какво имаше? Със сигурност беше свързано със скритата и под престилката ръка.

— По дяволите, кажи му — измърмори Айзенхарт.

— Това не променя нищо. Нищо! Благодарност-сай! — изкриви устни злобно.

Роланд бе объркан, но в него трепна надежда. Може би не беше оправдана, но по-добре празна надежда, отколкото тревогата и объркването — и болката, — които го измъчваха напоследък.

— Не — прошепна сконфузено Маргарет. — Мястото не е подходящо. За показване — може би, но не и за разказване.

Айзенхарт въздъхна, след кратко замисляне се обърна към Роланд:

— Ти танцува танца на ориза; значи знаеш за Великата Оризия?

Роланд кимна. Господарката на ориза, на места почитана като богиня, другаде — като героиня, на трети — и двете.

— И знаеш как отмъстила на Сивия Дик, който убил баща и?

Роланд отново кимна.

2.

Според легендата (много поучителна — трябваше да я разкаже на Еди, Сузана и Джейк) Господарката Оризия поканила Сивия Дик, известен принц престъпник, в Уейдън, замъка си край река Сенд. Искала да му прости за убийството на баща и, защото приела Исус Човека в сърцето си, а така повелявал Той.

— Ще ме подмамиш и ще ме убиеш, ако имам глупостта да дойда — казал Сивия Дик.

— Не, не — уверила го Господарката Оризия, — нищо подобно. Всички оръжия ще бъдат оставени пред замъка. Когато седнем в голямата трапезария, ще сме само двамата: аз на единия край на масата, ти — на другия.

— Ще скриеш кама в ръкава си или бола под роклята си, а ако не ти, аз ще го направя.

— Не, не, изобщо не си мисли, защото ще бъдем чисто голи.

Сивия Дик се поблазнил от тези думи, защото Оризия била много красива. Възбудил се при самата мисъл за голите и гърди и венерин хълм и за голия си член пред невинните и девически очи. Нищо чудно, че му направила такова предложение. „Алчността му ще го погуби“ — обяснила Оризия на прислужницата си (която се казвала Мериан и също имала доста интересни приключения).