Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 137

— При мен дойде един писател. Казваше се Бен Миърс.

— Мисля, че съм чел негова книга — обади се Еди. — „Въздушен танц“. За един човек, когото обесват за убийство, извършено от брат му.

Калахан кимна:

— Същият. Имаше и един учител на име Матю Бърк. Двамата смятаха, че в Сейлъмс Лот върлува вампир. От онези, които карат хората да вампирясват.

— Има ли други? — попита Еди, като си спомни десетки филми от „Маджестик“ и стотици книжки с комикси, купени (а някои и откраднати) от „Далис“.

— Има. Ще стигна и дотам, но всичко по реда си. И така, имаше едно момче, което също бе на това мнение. Беше приблизително на възрастта на вашия Джейк. Не успяха да ме убедят — поне не в началото. Бяха сигурни и на мен ми беше трудно да ги разубеждавам. В Лот обаче определено се случваше нещо. Изчезваха хора. В градчето цареше страх. Невъзможно е да предам това усещане сега, докато седим на слънце, но то беше там. Трябваше да извърша опело на друго момче, Даниел Глик. Подозирам, че той бе първата жертва на вампира в Лот и със сигурност не последната, но във всеки случай беше първият явен случай. В деня на погребението му животът ми се промени. Не говоря за бутилката уиски, която изпивах всеки ден. Нещо се промени в главата ми. Сякаш някакъв ключ се беше завъртял. И макар че не съм пил алкохол от години, той е все още в онова положение.

„Тогава си преминал в тодаш, отче Калахан“ — помисли си Сузана.

Мислите на Еди бяха подобни:

„Тогава си станал деветнайсет, брато. А може би деветдесет и девет. Или и двете едновременно.“

Роланд само слушаше. Разумът му беше освободен от мисли, беше се превърнал в съвършен приемник.

— Писателят, Миърс, беше влюбен в едно момиче на име Сюзан Нортьн. Вампирът я уби. Вероятно отчасти, защото я е харесал, отчасти, за да накаже Миърс за основаването на отряд — ка-тет, който да го преследва. Отидохме в къщата, купена от вампира — стара развалина на име Марстън Хаус. Обитателят и се представяше като Барлоу.

Калахан се замисли, огледа слушателите си, после отново се потопи в миналото:

— Барлоу беше изчезнал, но бе оставил жената. И едно писмо. Беше адресирано до всички ни, но основно до мен. В мига, когато я видях просната в мазето, разбрах, че всичко е истина. С нас имаше лекар. Той я преслуша и измери кръвното и налягане, просто, за да сме сигурни. Нямаше пулс. Кръвното налягане беше нула. Когато обаче Бен заби кола си в нея, тя се съживи. Потече кръв. Тя пищеше. Ръцете и… спомням си сенките на ръцете и върху стената…