Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 210

— Братът на кралицата може да ни обстрелва? Откъм нашата река, Темза? В собствения ни дом?

Ричард кимва.

— Времената са странни — казва той. — Будя се всяка сутрин и се опитвам да разгадая какъв е новият й адски замисъл.

— Кой е с нас?

Това е въпросът, който баща ми задаваше винаги.

— Бъкингам се показа като истински приятел; той мрази съпругата, която му натрапиха, и цялото семейство Ривърс. Има на разположение цяло състояние и много хора. Мога, разбира се, да разчитам и на всичките си хора от Севера; Джон Хауард; личните ми приятели; сродниците от страна на почитаемата ми майка; твоята страна на семейството, разбира се, следователно всички от рода Невил…

Слушам напрегнато.

— Не е достатъчно — казвам. — И всички те са разположени главно на Север. Тя може да свика кралските служители и всичките си близки, които е настанила на толкова важни постове. Може да повика помощ от Бургундия, от сродниците си в Европа. Може би вече е сключила съюз с краля на Франция? Франция би предпочела да подкрепи нея вместо теб, смятайки, че ще им е по-лесно да ни създават проблеми с една жена на власт. А веднага щом узнаят, че си в Лондон, шотландците ще се възползват от шанса да се надигнат.

Той кимва.

— Знам. Но принцът е поверен на моите грижи — казва той. — Това е най-големият ми коз. Помниш ли как беше със стария крал Хенри? Ако държиш краля, наистина няма спор. Държиш властта.

— Освен ако просто не коронясаш друг крал — напомням му. — Това направи баща ми с брат ти. Задържа Хенри, но короняса Едуард. Ами ако тя постави на престола другото си момче? Въпреки че ти държиш истинския наследник?

— Знам. Трябва да се погрижа вторият й син също да бъде поверен на грижите ми. Трябва да задържа всеки, който би могъл да предяви претенции да бъде крал.

Седим заедно с майката на Ричард, за да си правим компания, в покоите в задната част на замъка Бейнардс. Натрапчивият шум откъм оживените улици долита през отворените прозорци, горещият въздух носи вонята на Лондон, но Ричард ни е помолил да стоим далеч от прохладните градини, които водят надолу към реката, и никога да не се приближаваме към разположените откъм реката прозорци. Не можем да излизаме по улиците без въоръжена стража. Той не може да бъде сигурен, че семейство Ривърс не са наели платени убийци срещу нас. Херцогинята е пребледняла от тревога; държи в ръце някакво ръкоделие, но работи разсеяно, като ту го взема отново, ту го оставя при най-малкия шум от улиците отвън през прозореца.

— Моля се на бог да я убие — казва тя внезапно. — Да я унищожи. _Нея_ и всичките й копелета.

Мълча. Това е толкова близо до собствените ми мисли, че почти не смея да се съглася.

— Не сме имали и един мирен или щастлив ден, откакто тя омагьоса сина ми Едуард — казва тя. — Той изгуби обичта на баща ти заради нея, изгуби шанса за почтен брак, който щеше да донесе мир между нас и Франция. Потъпка честта на семейството си, като въведе нейните напористи роднини в дома ни, а сега тя ще постави един от заченатите си с магия синове на нашия трон. Тя му каза да убие Джордж — зная това, бях там, когато го съветваше. Едуард никога нямаше сам да се реши на смъртна присъда. Нейната шпионка уби сестра ти. А сега тя крои заговор за смъртта на последния ми жив син, Ричард. В деня, когато той загине заради нейната магия, тя ще е погубила всичките ми синове, до един.