Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 207

Кимвам, почти без да смея да дишам.

— Негова светлост залови принц Едуард, докато сродници на кралицата го отвеждаха от Лъдлоу в Лондон. Негова светлост арестува брата на кралицата, Антъни Удвил, и сина й от първия брак Ричард Грей, и взе момчето под свой надзор. Когато стигнахме до Лондон, открихме, че кралицата е избягала в свято убежище.

Ахвам.

— Отишла е в убежище?

— Явно признаване на вината й. Взела е децата си със себе си. Негова светлост държи принца в кралските апартаменти в Тауър, подготвяйки го за коронацията, а съветът провъзгласи негова светлост за лорд-протектор — в съответствие с желанията на неговия брат, краля. Кралицата отказва да присъства на коронацията или да пусне принца и принцесите да излязат от святото убежище, за да могат да посетят брат си.

— Какво прави тя вътре?

Сър Робърт прави гримаса.

— Несъмнено крои план да отхвърли протектората, закриляна от святото убежище. Брат й нареди на флота да отплава, и сега са в открито море; готвим се за атака откъм реката — той хвърля поглед към мен. — Негова светлост смята, че тя се занимава с магии — възползвайки се от безопасността на убежището.

Прекръствам се и опипом потърсвам в джоба си амулета, който Джордж ми даде, за да ме пази от нейните заклинания.

— Той казва, че ръката, с която държи меча, го боли, изтръпва и се схваща. Мисли, че тя се опитва да отслаби силите му.

Откривам, че съм стиснала юмруци.

— Какво може да направи той, за да се защити?

— Не знам — казва сър Робърт натъжено. — Не знам какво може да стори. А младият принц постоянно пита за майка си и за настойника си, Антъни Удвил. Явно е, че веднага щом бъде коронясан, той ще ги повика, и те ще управляват Англия чрез него. Аз самият смятам, че негова светлост ще трябва да задържи принца като свой повереник, без да устройва коронация, докато не успее да се споразумее със семейството. Собствената му безопасност го изисква. Ако синът на кралицата се възкачи на престола, то тя отново ще поеме властта. Тя със сигурност ще действа против негова светлост — и против вас и сина ви. В мига, щом завземе властта чрез сина си, негова светлост все едно, че вече ще е екзекутиран.

При мисълта за скритата й, безмълвна злоба, насочена срещу Ричард и срещу мен и децата, коленете ми се подкосяват и аз се облягам на каменната стена на огнището.

— Не падайте духом — казва сър Робърт насърчително. — Знаем опасността, въоръжени сме срещу нея. Негова светлост ще свика верните си хора от Севера. Ще ги повика в Лондон. Той държи принца в ръцете си и е готов за всичко, което тя може да направи. Не е нужно да го коронова, докато не сключи споразумение. Може да го задържи, докато тя се съгласи да сключи споразумение.

— Той казва, че трябва да отида при него.

— Наредено ми е да ви придружа — казва сър Робърт. — Ще тръгнем ли утре сутринта?

— Да — казвам. — На развиделяване.

Децата слизат в двора на конюшнята да ме изпратят. Целувам всеки от тях и те коленичат за благословията ми. Да ги оставя, е най-трудното нещо на света, но да ги заведа в Лондон би означавало да ги въвлека в незнайни опасности. Синът ми Едуард стои гордо изправен и ми казва: