Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 64

Висок и красив, със синьо-зелени очи, изсветляла от слънцето пясъчноруса коса и стройно и изящно тяло, Герис Пийвода излъчваше някакво високомерие, самоувереност, граничеща с наглост. Никога не изглеждаше притеснен и дори когато не знаеше езика, намираше начин да го разберат. Куентин изглеждаше невзрачен в сравнение с него: късокрак и набит, със здрави мишци, с кафява като прясно обърната пръст коса. Челото му беше прекалено високо, челюстите му прекалено квадратни, носът — прекалено широк. „Добро и честно лице — беше казало веднъж едно момиче, — но трябва да се усмихваш повече.“

Усмивките така и не се удаваха на Куентин Мартел. Не повече, отколкото на лорд баща му.

— Колко бърз е „Приключение“? — каза Герис в колебливо подобие на висок валириански.

Господарят на „Приключение“ разпозна акцента и отвърна на Общата реч на Вестерос.

— Няма по-бърз, ваше превъзходителство. „Приключение“ може да надбяга самия вятър. Кажете ми къде желаете да отплавате и бързо ще ви превозя там.

— Търся превоз до Мийрийн за себе си и двама слуги.

Това разколеба капитана.

— Мийрийн ми е добре познат. Бих могъл да ви откарам, м-да… но защо? Никакви роби не може да се намерят в Мийрийн, никаква печалба няма там. Сребърната кралица сложи край на това. Тя дори затвори бойните ями, тъй че горкият моряк не може дори да се позабавлява, докато чака да напълнят трюмовете му. Кажи ми, вестероски приятелю, какво толкова има в Мийрийн, че искаш да идеш там?

„Най-красивата жена на света — помисли Куентин. — Бъдещата ми невяста, ако боговете са добри.“ Понякога нощем лежеше буден, представяше си лицето и тялото й и се питаше защо такава жена изобщо би поискала да се омъжи точно за него от всички принцове на света. „Аз съм от Дорн — казваше си. — Тя ще иска Дорн.“

Герис отвърна с приказката, която бяха съчинили.

— Виното е фамилната ни търговия. Баща ми притежава големи лозя в Дорн и иска да намеря нови пазари. Надеждата е, че в Мийрийн ще приемат с охота това, което продавам.

— Вино? Дорнско вино? — Капитанът не беше убеден. — Робските градове са във война. Възможно ли е да не знаете това?

— Боят е между Юнкай и Ащапор, както чухме. Мийрийн не е въвлечен.

— Засега. Но скоро. Един посланик на Жълтия град е във Волантис точно сега, събира наемници. Дългите пики вече са взели кораб за Юнкай, а Брулените от вятъра и Дружината на котката ще ги последват, след като попълнят редиците си. Златната дружина също върви на изток. Всичко това се знае.

— Щом казвате. Аз се занимавам с вино, не с войни. Гхискарското вино не струва, всички са съгласни с това. Мийрийнците ще платят добра цена за чудесните ми дорнски сортове.

— На мъртвите им е все едно какво вино пият. — Собственикът на „Приключение“ поглади брадата си. — Не съм първият капитан, към когото се обръщате, мисля. Нито десетият.