Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 65

— Не сте — призна Герис.

— А кой? Стотният?

„Почти“, помисли Куентин. Волантинците обичаха да се хвалят, че стоте острова на Браавос може да се пуснат в дълбокия им залив и да потънат. Куентин никога не беше виждал Браавос, но можеше да го повярва. Богат, презрял и загнил, Волантис покриваше устието на Ройн като топла влажна целувка, проснат по хълмове и блата от двете страни на реката. Кораби имаше навсякъде, плъпнали по реката или поели навън в морето, струпани по докове и кейове, докато товарят или разтоварват. Бойни кораби и китоловци, търговски галери, въоръжени гемии и скифове, дълги кораби, ладии, кораби от Толос, от Юнкай и от Базилиските. Толкова много, че Куентин, когато за първи път видя пристанището от борда на „Чучулига“, каза на приятелите си, че ще се задържат тук само за три дни.

Но ето, че бяха минали двайсет дни, а си стояха тук, без да са намерили кораб. Капитаните на „Мелънтайн“, „Дъщерята на триарха“ и „Целувката на русалката“ им бяха отказали веднага. Един помощник-капитан на „Дръзкият пътешественик“ им се беше изсмял. Господарят на „Делфин“ ги наруга, че му губят времето, а собственикът на „Седемте сина“ ги обвини, че са пирати. И всичко това още първия ден.

Само капитанът на „Фавън“ им бе обяснил причините за отказа си.

— Вярно е, че плавам на изток — каза им над чаша разредено вино. — На юг покрай Валирия и оттам към изгрев-слънце. Ще вземем вода и провизии в Нови Гхиз, после гребем към Карт и Нефритените острови. Всяко пътуване си има рискове, дългите още повече. Защо да търся още опасности, като обърна към Робския залив? „Фавън“ ми е препитанието. Няма да рискувам да откарам трима луди дорнци насред война.

Куентин бе започнал да мисли, че може би щяха да се оправят по-добре, ако си бяха купили собствен кораб от Дъсченото градче. Щяха да привлекат нежелано внимание обаче. Паяка имаше осведомители навсякъде, дори в залите на Слънчево копие.

— Дорн ще пусне кръв, ако целта ви бъде разкрита — беше го предупредил баща му, докато гледаха как децата лудуват в езерцата и фонтаните на Водните градини. — Това, което правим, е измяна. Не допускай грешка. Доверявай се само на спътниците си и направи всичко възможно да не привлечете внимание.

Тъй че Герис Пийвода дари капитана на „Приключение“ с най-обезоръжаващата си усмивка.

— Честно казано, не броих всички страхливци, които ни отказаха, но в Търговския дом чух да казват, че сте от по-храбрия сорт, от мъжете, които биха рискували всичко за достатъчно злато.

„Контрабандист“, помисли си Куентин. Точно така наричаха другите търговци господаря на „Приключение“ в Търговския дом.

— Той е контрабандист и търговец на роби, наполовина контрабандист и наполовина сводник, но може да се окаже най-добрата ви надежда — беше им казал ханджията.

Капитанът потърка пръсти.

— А колко злато ще е достатъчно според вас за такова пътуване?

— Три пъти обичайната ви такса за превоз до Робския залив.