Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 49
Джордж Мартин
— Обходникът спаси Сам и момичето от съществата — каза Бран колебливо. — И ме води при триоката врана.
— Защо тази триока врана не иска да дойде при нас? Защо не можа
Джойен се закашля.
— Докато стигнем.
Скоро стигнаха до езерото и завиха на север, както им бе казал обходникът. Това беше лесното.
Снегът валеше от толкова дни, че Бран бе изгубил броя им, и беше превърнал езерото в огромна бяла пустош. Където ледът бе плосък, а земята неравна, минаването беше лесно, но там, където вятърът бе навял снега в бреговете, беше трудно да се разбере къде свършва езерото и къде започва сушата. Дори дърветата не бяха надежден водач, защото в езерото имаше гористи острови, а по брега — широки участъци, където не растяха дървета.
Лосът вървеше където намереше за добре, без да се съобразява с желанието на Мийра и Джойен на гърба му. Вървеше предимно под дърветата, но където брегът се отдръпваше на запад, хващаше по-прекия път през замръзналото езеро, заораваше в снежните преспи, по-високи от Бран, а ледът пукаше под копитата му. На откритото вятърът бе по-силен, студен северен вятър, който виеше над езерото, врязваше се през пластовете вълна и кожа и всички се разтреперваха. Духнеше ли в лицата им, навяваше в очите им сняг и ги заслепяваше.
Минаха часове в мълчание. Между дърветата започнаха да се промъкват сенки, дългите пръсти на сумрака. Толкова далече на север тъмнината идваше рано. Бран бе започнал да се плаши от това. Всеки ден сякаш ставаше по-къс от предишния, но докато дните бяха само студени, нощите бяха ледени.
Мийра отново ги спря.
— Трябваше вече да сме стигнали до селото. — Гласът й прозвуча приглушено и странно.
— Може ли да сме го подминали? — попита Бран.
— Надявам се, че не. Трябва да намерим подслон, преди да падне нощта.
Права беше. Устните на Джойен бяха посинели, а нейните бузи бяха станали лилави. Лицето на самия Бран бе изтръпнало. Брадата на Ходор бе станала на корав лед. Снегът му беше почти до коленете и Бран го виждаше как се олюлява. Никой не беше толкова силен като Ходор, никой. Щом и неговата огромна сила се изчерпваше…
— Лято може да намери селото — каза Бран и думите му излязоха на мъгла във въздуха. Не дочака да чуе отговора на Мийра, а затвори очи и се остави да изплува от прекършеното си тяло.
Щом се вмъкна под кожата на Лято, мъртвият лес изведнъж оживя. Допреди миг бе само тишина, ала сега чу: вятър в дърветата, дишането на Ходор, дишането на лоса. Познати миризми изпълниха ноздрите му: влажни листа и мъртва трева, умряла катерица в храсталака, киселата воня на човешка пот, тежкият мирис на лоса.
