Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 30

Резнак мо Резнак имаше списък. Обичаят повеляваше кралицата да започне с посланика на Ащапор, бивш роб, който се беше нарекъл лорд Гаел, макар че май никой не знаеше на какво е лорд.

Лорд Гаел имаше гнили кафяви зъби и издължено жълтеникаво лице на невестулка. Имаше и дар също така.

— Клеон Велики изпраща тези пантофки в знак на своята любов към Денерис Родената в буря, Майката на дракони.

Ирри постави пантофките на краката на Дани. Бяха от позлатена кожа, украсени със зелени сладководни бисери. „Нима Кралят касапин вярва, че с някакви си пантофки ще спечели ръката ми?“

— Крал Клеон е изключително щедър. Можете да му предадете благодарността ми за този хубав дар. — „Хубав, но направен за дете.“ Дани имаше малки стъпала, но все пак пантофките стегнаха пръстите й.

— Клеон Велики ще се зарадва да научи, че ви се нравят — отвърна лорд Гаел. — Негово величество ми възложи да ви предам, че е готов да брани Майката на дракони от всичките й врагове.

„Ако пак предложи да се омъжа за Клеон, ще го замеря с пантофките му по главата“, помисли Дани, но този път поне посланикът на Ащапор не спомена за кралска женитба. Вместо това заяви:

— Дошло е време Ащапор и Мийрийн да сложат край на жестоката власт на Мъдрите господари на Юнкай, заклети врагове на всички, които живеят в свобода. Клеон Велики ми повели да ви кажа, че той и неговите нови Неопетнени скоро ще тръгнат в поход.

„Неговите нови Неопетнени са боклук.“

— Крал Клеон ще прояви повече мъдрост, ако се погрижи за своите градини и остави юнкайците да се грижат за техните.

Не че изпитваше особена любов към юнкайците. Все повече започваше да съжалява, че остави непревзет Жълтия град, след като срази армията му на бойното поле. Мъдрите господари се бяха върнали към робовладелството веднага щом тя продължи напред и енергично събираха набори, купуваха наемници и сключваха съюзи срещу нея.

Самозванецът Клеон „Велики“ обаче не беше много по-добър. Кралят касапин беше възстановил робството в Ащапор — единствената промяна бе в това, че сега бившите роби бяха господари, а бившите господари — роби.

— Аз съм само едно младо момиче и не разбирам много от военни дела — каза тя на лорд Гаел, — но чух, че Ащапор гладува. Нека крал Клеон да си нахрани народа, преди да го поведе на битка. — Махна с ръка в знак, че срещата е приключила, и Гаел се оттегли.

— Ваше величество — заговори бързо Резнак мо Резнак, — ще изслушате ли благородния Хиздар зо Лорак?

„Пак ли?“ Дани кимна и Хиздар закрачи напред: висок мъж, много строен, с гладка кехлибарена кожа. Поклони се точно там, където допреди малко бе лежал мъртвият Верен щит. „Нужен ми е този човек“, напомни си Дани. Хиздар беше преуспяващ търговец с много приятели в Мийрийн и още повече отвъд морската шир. Беше посещавал Волантис, Лис и Карт, имаше близки в Толос и Елирия, разправяха дори, че упражнявал известно влияние в Нови Гхиз, където юнкайците се опитваха да възбудят вражда срещу Дани и управлението й.

И беше богат. Несметно, баснословно богат.