Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 28

Петима Егоновци бяха властвали над Седемте кралства на Вестерос, а можеше и да са шестима, ако псетата на Узурпатора не бяха убили братовия й син още като кърмаче. „Ако беше жив, можеше да съм омъжена за него. Егон щеше да е повече на възрастта ми, отколкото Визерис.“ Дани едва-що беше родена, когато бяха убили Егон и сестра му. Баща им бе загинал още по-рано, убит от Узурпатора на Тризъбеца. Брат й Визерис бе умрял с писъци във Вес Дотрак, с корона от разтопено злато на главата. „И мен ще убият, ако го позволя. Ножовете, убили моя Верен щит, са предназначени всъщност за мен.“

Не беше забравила робските деца, които Великите господари бяха приковали покрай пътя от Юнкай. Сто шестдесет и три деца, по едно на всяка миля, приковани на милеарните стълбове с едната ръка изпъната, за да сочи към нея. След като Мийрийн падна, Дани прикова същия брой Велики господари. Рояци мухи обслужваха бавната им смърт, а вонята дълго се задържа на площада. И въпреки това понякога се боеше, че изобщо не е направила достатъчно. Подъл и упорит народ бяха тези мийрийнци, съпротивляваха се на всяка промяна. Бяха освободили робите си, да… но само за да ги наемат отново като слуги с толкова жалко заплащане, че повечето едва можеха да се изхранят. Твърде старите или прекалено младите освободени, негодни за работа, бяха изхвърлени на улицата, наред с болнавите и недъгавите. А Великите господари продължаваха да се събират по високите си пирамиди и да се оплакват как драконовата кралица била напълнила благородния им град с орди мръсни просяци, крадци и курви.

„За да властвам над Мийрийн, трябва да спечеля гражданите му, колкото и да ги презирам.“

— Готова съм — каза на Ирри.

Резнак и Скааз чакаха на мраморното стълбище.

— Велика кралице — заяви Резнак мо Резнак, — днес сте толкова сияйна, че се боя да ви погледна. — Сенешалът носеше токар от светлокафява коприна със златни пискюли. Беше дребен и потен, миришеше все едно се е къпал в парфюм и говореше завалено на висок валириански, с доста провлачен акцент, обагрен с плътно гхискарско ръмжене.

— Много мило от ваша страна, че го казвате — отвърна Дани на същата реч.

— Кралице — проръмжа Скааз мо Кандак, с бръснатата глава. Гхискарската коса бе гъста и твърда; стар обичай беше в Робовладелските градове мъжете да я заплитат в рогове, шипове и крилца. Като се обръсна, Скааз бе оставил зад гърба си стария Мийрийн, за да приеме новия. Родствениците му бяха последвали примера му, други също, но дали от страх, от мода или амбиция, Дани не можеше да каже. „Бръснати темета“ ги наричаха. Скааз беше Бръснатото теме… и най-злият от изменниците на Синовете на Харпията и пасмината им. — Казаха ни за евнуха.

— Името му е Верен щит.

— И още ще умрат, ако не бъдат наказани убийците. — Дори с бръснатия череп Скааз имаше противно лице: изпъкнало чело, малки очи с тежки торбички под тях, голям нос, потъмнял от черните пъпки, мазна кожа, която изглеждаше по-жълта от обичайния гхискарски кехлибар. Грубо, жестоко, гневно лице. Дано само да беше и честно.