Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 29

— Как мога да ги накажа, като не знам кои са? — попита тя строго. — Това ми кажете, храбри Скааз.

— Не ви липсват врагове, ваше величество. Можете да видите пирамидите им от терасата. Зак, Хазкар, Гхазеен, Меррек, Лорак, всичките стари робовладелски фамилии. Пал. Пал най-вече. Вече дом на жени. Вгорчени, жадни за кръв старици. Жените не забравят. Жените не прощават.

„Да — помисли Дани. — И псетата на Узурпатора ще го научат, щом се върна във Вестерос.“ Истина беше, че между нея и дома Пал имаше кръв. Ознак зо Пал бе посечен от Белвас Силния. Баща му, командир на градската стража, бе загинал при отбраната на портите, когато Патката на Джозо ги разби на трески. А сред сто шестдесет и тримата на площада бяха и трима негови чичовци.

— Колко злато сме предложили за сведения, свързани със Синовете на Харпията? — обърна се Дани към Резнак.

— Сто хонора, ако ваше величество не възразява.

— Не бих възразила и срещу хиляда.

— Ваше величество не ме попита за съвет — заговори Скааз Бръснатото теме, — но според мен кръвта трябва да се плати с кръв. Вземете по един от фамилиите, които споменах, и заповядайте да го убият. Следващия път, когато убият някой от вашите, вземете по двама от всеки голям дом и убийте и двамата. Трето убийство няма да има.

Резнак писна от ужас.

— Неее… милостива кралице, такава жестокост ще навлече гнева на боговете. Ще открием убийците, обещавам ви, и ще се докаже, че са долнопробна измет, ще видите.

Сенешалът беше с гола глава като Резнак, само дето в неговия случай виновни бяха боговете. „Един косъм да има наглостта да се появи, бръснарят ми стои готов с бръснача“, беше заявил, когато го издигна. Понякога Дани се чудеше дали този бръснач няма да свърши по-добра работа за гърлото на Резнак. Беше полезен човек, но не й допадаше много, а още по-малко му вярваше. Немрящите от Карт й бяха казали, че ще бъде трижди предадена. Мирри Маз Дуур беше първата, сир Джора — вторият. Щеше ли Резнак да е третият? Или Бръснатото теме? Или Даарио? „Или ще е някой, когото изобщо не подозирам, сир Баристан или Сив червей, или Мисандей?“

— Скааз, благодаря за съвета. Резнак, виж какво могат да постигнат хиляда хонора.

Денерис придърпа токара, плъзна се покрай тях и заслиза по широките мраморни стъпала. Взимаше ги едно по едно, за да не се спъне в пискюлите и да се изтъркаля чак до двора.

Мисандей възвести появата й. Имаше сладък, звучен и силен глас.

— Всички на колене пред Денерис Родената в буря, Неизгоримата, кралица на Мийрийн, кралица на андалите и на ройнарите, и на Първите хора, халееси на Великото тревно море, Трошачка на окови и Майка на дракони.

Залата бе пълна. Неопетнените стояха с гърбове към колоните, стиснали щитове и копия, шиповете на шлемовете им стърчаха като изпъната редица ножове. Гражданите на Мийрийн се бяха скупчили под източните прозорци. Освободените й стояха на разстояние от бившите си господари. „Докато не застанат заедно, Мийрийн няма да види мир.“

— Станете. — Дани се настани на пейката. Залата стана. „Това поне го правят като един.“