Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 31

„И ще забогатее още повече, ако удовлетворя петицията му.“ Когато беше закрила бойните ями, цената на дяловете им се беше сринала. Хиздар зо Лорак ги беше награбил с шепи и сега притежаваше повечето бойни ями в Мийрийн.

Благородникът имаше криле от тъмночервена коса, щръкнали от слепоочията му все едно, че главата му всеки миг ще полети. Дългото му лице ставаше още по-дълго от брадата, овързана със златни пръстени. Пурпурният му токар беше обшит с аметисти и бисери.

— Ваше величество сигурно знае причината, поради която съм тук.

— Ами сигурно защото нямате друга причина, освен да ми досаждате. Колко пъти вече ви отказах?

— Пет пъти, ваше величество.

— Вече са шест. Няма да позволя тези ями да се отворят отново.

— Ако ваше величество благоволи да изслуша аргументите ми…

— Слушала съм ги. Пет пъти. Носите ли ми нови аргументи?

— Стари аргументи — призна Хиздар, — нови думи. Прекрасни думи и изящни, по-годни да трогнат една кралица.

— Основанието ви намирам за недостатъчно, не думите. Слушала съм доводите ви толкова често, че бих могла сама да пледирам за каузата ви. Искате ли? — Наведе се към него. — Бойните ями са част от Мийрийн, откакто е основан. Двубоите по природа са дълбоко религиозни, кръвно приношение на боговете на Гхиз. Смъртното изкуство на Гхиз не е просто касапница, а изява на храброст, умение и сила, които най се нравят на боговете. Победоносните борци се хранят, за тях се полагат грижи, възхваляват ги, а убитите се почитат и имената им се помнят. С отварянето на ямите ще покажа на народа на Мийрийн, че зачитам нравите и обичаите му. Ямите са прочути по цял свят. Привличат търговия в Мийрийн и пълнят градската хазна с монети от най-далечни краища на земята. Всички хора изпитват жажда за кръв, която ямите уталожват. Така Мийрийн става по-спокоен. За престъпниците, осъдени да умрат на пясъците, ямите представляват съд с битка, последна възможност човек да докаже невинността си. — Дани отметна косата си. — Е? Как се справих?

— Ваше величество изложи основанието много по-добре, отколкото бих могъл да се надявам, че ще го направя аз самият. Разбирам, че сте не само красива, но и красноречива. Напълно ме убедихте.

Нямаше как да не се засмее.

— Благодаря… но не съм.

— Ваше величество — зашепна в ухото й Резнак мо Резнак, — обичайно е градът да прибира десятък от всички приходи на бойните ями след приспадане на разходите, като данък. Толкова пари биха могли да се вложат в много благородни начинания.

— Би могло… макар че ако наистина отново отворим ямите, трябва да прибираме десятъка си преди разходите. Аз съм само едно младо момиче и не разбирам много от търговия, но съм живяла достатъчно дълго с Илирио Мопатис и Ксаро Ксоан Даксос, за да знам поне това. Хиздар, ако можехте да строявате армии така, както редите доводите си, можехте да завладеете света… но отговорът ми все пак е не. За шести път.

Той отново се поклони, дълбоко като преди. Перлите и аметистите му дръннаха тихо на мраморния под. Много гъвкав в кръста беше Хиздар зо Лорак.