Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 19

Празната бутилка се изплъзна от ръката му и се затъркаля по двора. Тирион се смъкна от пейката и тръгна да я прибере. Пътьом видя гъби, израснали от напуканото в една плоча. Чисто бели бяха, на петънца и тъмночервени отдолу, като кръв. Джуджето откъсна една и я подуши. „Вкусно. И смъртоносно.“

Бяха седем. Може би Седемте се опитваха да му кажат нещо. Откъсна ги всичките, дръпна една ръкавица от простора, уви ги грижливо и ги пъхна в джоба си. Усилието го замая, тъй че след това се изкатери отново на пейката, присви се на кълбо и затвори очи.

Когато се събуди, беше в спалнята си, потънал в постелята от гъши пух, а едно русокосо момиче го разтърсваше за рамото.

— Милорд — рече тя, — банята ви чака. Магистър Илирио ви очаква на трапезата след час.

Тирион се подпря на възглавниците и се хвана за главата.

— Сънувам ли, или наистина говориш на Общата реч?

— Да, милорд. Бях купена, за да задоволя краля. — Беше синеока и светла, млада и жилава като върба.

— Сигурен съм, че си успяла. Имам нужда от чаша вино.

Тя му наля.

— Магистър Илирио каза, че трябва да ви изтъркам гърба и да стопля леглото. Казвам се…

— Не ме интересува. Знаеш ли накъде отиват курвите?

Тя се изчерви.

— Курвите се продават за монети.

— Или накити, или дрехи, или замъци. Но накъде заминават?

Момичето не можа да схване въпроса.

— Това гатанка ли е, милорд? Не ме бива с гатанките. Ще ми кажете ли отговора?

„Не — помисли той. — И аз мразя гатанките.“

— Няма да ти кажа нищо. Направи ми същата услуга. — „Единственото, което ме интересува в теб, е онова между краката ти“, за малко да каже. Думите бяха на езика му, но кой знае защо така и не излязоха. „Не е Шае — каза си джуджето, — само някаква малка глупачка, която мисли, че си играя на гатанки.“ Честно казано, и путката й не го интересуваше много. „Сигурно съм болен или умрял.“ — Спомена за баня? Не бива да караме великия сиренар да чака.

Докато се къпеше, момичето уми краката му, изтърка гърба му и изми косата му. След това натри благоуханен мехлем в прасците му да облекчи болежките и отново го облече в момчешки дрехи — мухлясали тъмночервени бричове и син кадифен жакет със златиста подплата.

— Дали милорд ще ме пожелае, след като се нахрани? — попита тя, докато му връзваше ботушите.

— Не. Писнало ми е от жени. — „Курви.“

Момичето понесе разочарованието прекалено добре за вкуса му.

— Ако милорд предпочита момче, мога да пратя някое да ви чака в леглото.

„Милорд би предпочел жена си. Милорд би предпочел едно момиче на име Тиша.“

— Само ако знае накъде отиват курвите.

Момичето стисна устни. „Презира ме — осъзна той, — но не повече, отколкото сам се презирам.“ Тирион Ланистър не се съмняваше, че е чукал много жени, които го ненавиждаха само заради външността му, но другите поне имаха благоприличието да се преструват, че им харесва. „Малко искрена ненавист може да се окаже освежаваща. Като стипчиво вино след твърде много сладко.“

— Май премислих — каза й. — Чакай ме в леглото. Гола, ако обичаш. Ще съм твърде пиян да те събличам. Дръж си устата затворена и бедрата разтворени и би трябвало да си изкараме чудесно. — Ухили й се похотливо с надеждата да й вдъхне страх, но тя само го погледна с отвращение. „Никой не се плаши от джудже.“ Дори лорд Тивин не се беше уплашил, макар Тирион да държеше арбалет. — Стенеш ли, когато те чукат? — попита той грейката за легло.