Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 18

Мина покрай една колонада и островръх свод и се озова в настлан с плочи двор, където някаква жена переше дрехи до един кладенец. Изглеждаше на неговата възраст, с тъмночервена коса и широко лице, напръскано с лунички.

— Искаш ли вино? — попита я. Тя го погледна колебливо. — Нямам втора чаша обаче, ще се наложи да пием от една. — Перачката се захвана пак да изстисква ризите и да ги окачва да съхнат. Тирион се настани на една каменна пейка с бутилката. — Кажи ми, доколко мога да се доверя на магистър Илирио? — Името я накара да извърти очи към небето. — Чак толкова? — Той се изкиска, кръстоса късичките си крака и отпи глътка. — Мразя да играя ролята, която този сиренар си е наумил за мен, но как мога да му откажа? Вратите се пазят добре. Сигурно ти би могла да ме измъкнеш под полите си? Толкова ще съм ти благодарен, че мога даже да се оженя за теб. Имам вече две жени, защо да не станат три? Ех, но къде ще живеем? — Усмихна й се мило, доколкото това бе постижимо за човек с половин нос. — Имам племенница в Слънчево копие, казах ли ти? Голяма пакост бих могъл да направя в Дорн с Мирцела. Бих могъл да насъскам племенницата и племенника ми във война, няма ли да е забавно? — Перачката овеси една от ризите на Илирио, толкова голяма, че от нея можеше да станат две платна. — Би трябвало да се засрамя, че си мисля такива зли неща, много си права. По-добре да потърся Вала. Всички престъпления се изчистват, щом един мъж влезе в Нощния страж, казват. Но се опасявам, че няма да ми разрешат да те задържа, миличко. Никакви жени в Стража, няма място там за сладки женички с лунички да ти топлят нощем леглото, само студени ветрове, солена треска и слаба бира. Мислите ли, че ще изглеждам по-висок в черно, милейди? — Напълни отново чашата. — Какво казваш? На север или на юг? Стари грехове ли да изкупя, или нови да натрупам?

Перачката му хвърли последен поглед, вдигна коша и си замина. „Не мога да задържа жена за много дълго“, помисли Тирион. Бутилката му незнайно как се бе изпразнила. „Май трябва да се смъкна пак в мазетата.“ Само че силното вино замайваше главата му, а стъпалата до мазето бяха много стръмни.

— Накъде отиват курвите? — попита той пърхащото пране на простора. Може би трябваше да попита перачката. „Не да намекна, че ти си курва, скъпа, но пък може би знаеш накъде отиват.“ Или още по-добре, трябваше да попита баща си. „Накъдето отиват курвите“ — каза лорд Тивин. „Тя ме обичаше. Беше дъщеря на селяк, обичаше ме и ми се довери.“