Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 70

— Роб знае ли, че си се върнал, чичо?

Сир Бриндън Тъли беше очите и ушите на Роб, командирът на неговите предни отряди и съгледвачи.

— Не. Дойдох тук направо от конюшните, когато ми казаха, че кралят провежда дворцов съвет. Негова милост ще иска да чуе какво му нося насаме, смятам. — Черната риба беше висок, строен мъж, със сива коса и точни жестове, с гладко обръснато лице, осеяно с бръчки и загрубяло от вятъра. — Как е той? — попита я и тя разбра, че няма предвид Роб.

— Все същото. Майстерът му дава приспиващо вино и маков сок за болката, така че спи непрекъснато и яде съвсем малко. С всеки ден като че ли става все по-слаб.

— Говори ли?

— Да… но в това, което казва, има все по-малко смисъл. Говори за нещата, за които съжалява, за неизпълнените си задачи, за отдавна умрели хора и за отдавна минали времена. Понякога не знае кой сезон е или коя съм аз. Веднъж ме нарече с името на майка ми.

— Все още тъгува за нея — отвърна сир Бриндън. — Имаш нейното лице. Виждам го в костите на бузите ти, в челюстта…

— Ти я помниш повече от мен. Отдавна беше. — Тя седна на леглото и отметна кичура рехава бяла коса, паднал на лицето на баща й.

— Всеки път, когато поема навън, се чудя дали ще го заваря жив, като се върна. — Въпреки караниците им между баща й и брата, когото той някога беше лишил от имот, съществуваше дълбока връзка.

— Поне се помирихте с него.

Поседяха малко в мълчание, после Кейтлин вдигна глава.

— Спомена за новини, които Роб е трябвало да чуе. — Лорд Хостър простена и се извърна настрана, почти сякаш я чу.

Бриндън стана.

— Ела навън. По-добре да не го будим.

Тя го последва на каменната тераса, издадена напред с трите си страни от солария като корабен нос. Чичо й вдигна очи към небето и се намръщи.

— Вече се вижда и денем. Хората ми я наричат „Червения пратеник“… но посланието какво ли е?

Кейтлин погледна нагоре, където светлочервената черта на кометата разсичаше тъмносиньото небе като дълга драскотина по лицето на бог.

— Големия Джон каза на Роб, че старите богове са развели червения пряпорец на възмездието за Нед. Едмур смята, че е поличба за победа за Речен пад… той вижда риба с дълга опашка, в цветовете на Тъли, червено на синьо поле. — Въздъхна. — Бих искала да имам вярата им. Пурпурът е цвят на Ланистър.

— Това нещо не е пурпур — каза сир Бриндън. — Нито червеното на Тъли, речното кално червено. Кръв има там горе, дете, кръв, размазана по небето.

— Нашата кръв или тяхната?

— Имало ли е някога война, в която само едната страна да кърви? — Чичо й поклати тъжно глава. — Речните земи плувнаха в кръв и пламък чак до Окото на боговете. Сраженията се разпростряха на юг до Черна вода и на север до Тризъбеца, почти до Близнаците. Марк Пайпър и Карил Ванс са спечелили някакви малки победи, а онова южняшко лордче, Берик Дондарион, напада нападателите им, удря тиловите отряди на лорд Тивин и след това се оттегля в горите. Казват, че сир Бъртън Крейкхол се хвалел как ще посече Дондарион, докато не вкарал колоната си в един от капаните на лорд Берик и всичките му хора не били избити.