Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 56

Самуел Тарли седеше превит над масата в една ниша, всечена в камъка. Вдигна глава, щом чу стъпките му.

— Цяла нощ ли си стоял тук?

— Нима? — погледна го стреснато Сам.

— Не дойде да закусиш с нас, а в леглото ти никой не е спал. — Раст предположи, че Сам може би е избягал, но Джон не повярва. Дезертьорството също изискваше някакъв кураж, а Сам не беше от много смелите.

— Сутрин ли е вече? Тук човек изобщо не може да го разбере.

— Сам, ти си един мил глупак — въздъхна Джон. — Това легло ще ти липсва, когато започнем да спим на коравата земя, гарантирам ти.

Сам се прозя и отвърна:

— Майстер Емон ме прати да намеря карти за лорд-командира. Изобщо не помислих… Джон, книгите, виждал ли си някога такова нещо? Те са хиляди!

Той се огледа.

— В библиотеката на Зимен хребет има не повече от стотина. Намери ли картите?

— О, да. — Пръстите му, дебели като наденички, посочиха отрупаните книги и свитъци пред него. — Най-малко дузина. — Разви един пергамент. — Боята е избеляла, но може да се види къде картографът е отбелязал селата на диваците, има и една книга… чакай, къде се дяна? Преди малко я четях. — Отмести свитъците и откри прашен том, подвързан с изгнила кожа. — Тази е — промълви с благоговение. — Описание на едно пътуване от Сенчестата кула по целия път до Самотния нос и Замръзналия бряг. Написано от щурмовак на име Редвин. Не е датирана, но споменава за Дарен Старк като крал на Севера, така че трябва да е отпреди Завоеванието. Джон, те са се сражавали е великани! Редвин дори е разменял стока с горските чеда, така пише. — Пръстите му много деликатно заразгръщаха страниците. — И карти е нарисувал, виж…

— Може би и ти ще напишеш описание за нашия набег, Сам.

Искаше да прозвучи окуражително, но думите му се оказаха не на място. Последното, на което Сам държеше, бе да му се напомня какво го чака на другия ден. Той зарови безцелно свитъците.

— Има и още карти. Ако имах време да потърся… бъркотията е голяма. Можех да подредя всичко; знам, че бих могъл, но ще отнеме време… направо години.

— Мормон иска тези карти малко по-скоро. — Джон измъкна един свитък от близкия сандък и издуха част от дебелия пласт прах. Докато го разгъваше, крайчецът се отчупи в пръстите му.

— Виж, тоя ще се разпадне — каза и загледа намръщено избледнелия ръкопис.

— По-леко. — Сам заобиколи масата, взе свитъка от ръката му и го задържа като ранено същество. — Важните книги са ги преписвали, когато са им трябвали. Някои от най-старите са преписвани сигурно поне стотина пъти.

— Е, точно този не си прави труд да преписваш. Двайсет и три бурета осолена треска, осемнайсет делви рибено масло, сандък сол…

— Инвентар — каза Сам, — а може би стока за продан.

— Кой го интересува колко осолена треска са яли преди шестстотин години? — зачуди се Джон.

— Мен. — Сам грижливо прибра свитъка в сандъка, от който го беше извадил Джон. — От такива списъци човек може да научи много, повярвай ми. Можеш да разбереш колко мъже е имало тогава в Нощния страж, как са живели, какво са яли…