Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 50

Няколко левги по-нататък Пред им показа още гробове, цяла редица, прясно изкопани. След това почти не минаваше ден, без да подминат нов гроб.

Веднъж Аря се събуди по тъмно, изплашена без никаква ясна причина. Горе Червеният меч делеше небесната вис с хиляда звезди. Нощта й се стори странно тиха, макар да чуваше приглушеното хъркане на Йорен, пращенето на огъня и дори помръдванията на магаретата. Въпреки всичко имаше чувството, че светът е затаил дъх, и тишината я накара да потръпне. После се сви на кълбо и заспа отново, стиснала в скута си Игла.

На заранта след като Пред не се събуди Аря разбра, че й е липсвала кашлицата му. Тогава и те изкопаха гроб и заровиха наемника на мястото, където беше спал. Йорен му свали всички по-ценни вещи преди да го затрупат. Един поиска ботушите му, друг — камата. Ризницата и шлема му прибраха. Дългия му меч Йорен връчи на Бивола.

— С тия твои мотовилки може и да се научиш да го използваш — каза му той.

Едно момче, Тарбър, хвърли върху тялото на Пред няколко жълъда, дано израсте дъб и бележи гроба му.

Същата вечер спряха в едно селце в обрасла с бръшлян странноприемница. Йорен преброи медниците в кесията си и реши, че ще им стигнат за една топла вечеря.

— Ще спим навън както винаги, но тук имат баня, ако някой от вас изпитва нужда от гореща вода и сапун.

Аря не посмя, макар вече да вонеше почти колкото Йорен, потна, кална и вмирисана. Някои от съществата, подслонили се в дрехите й, бяха пътували с нея чак от Квартала на бълхите; стори й се някак нередно да ги удави. Тарбър и Горещата баница се наредиха на опашка с мъжете за казаните с врялата вода. Други насядаха пред банята. Останалите поеха към гостилницата. Йорен дори изпрати Ломи с половници за тримата в букаите, които бяха останали във фургона си.

Къпани и некъпани, вечеряха месеници със свинско и печени ябълки. Ханджията ги почерпи с по една студена бира.

— Брат имах, облече черното преди години. Ратайче, умно момче беше, ама един ден близна щипка пипер от масата на милорд. Вкусът му хареса, затуй. Ей тъй, за едната щипка пипер, ама сир Малкълм беше корав човек. Има ли пипер на Вала? — Когато Йорен поклати глава, ханджията въздъхна. — Срамна работа. Линк толкова обичаше пипера.

Аря отпиваше предпазливо по глътка бира между хапките. Спомни си, че баща им позволяваше понякога по чашка бира. Санса обикновено правеше кисела физиономия заради вкуса и казваше, че виното било много по-хубаво, но на Аря й харесваше. Натъжи се, щом се сети за Санса и за баща си.

Ханът беше пълен с хора, тръгнали на юг, и гостилницата избухна от смях, когато Йорен заяви, че пътуват в обратна посока.

— Скоро ще тръгнете обратно — закле се ханджията. — На север път няма. Половината ниви са изгорени и колкото народ е останал, заключили са се зад твърдините си. Една банда тръгне заранта, друга ще ти излезе по здрач.

— За нас е все тая — опъна се Йорен. — Тъли или Ланистър, все едно. Валът не взима страна.