Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 37

Сестра му изглеждаше стъписана от това, че изобщо си е позволил да я докосне.

— Винаги си бил лукав.

— Всеки си има похвати — ухили се той.

— Може пък да си струва да се опита… но не се заблуждавай, Тирион. Ако те приема, ще бъдеш Ръка на краля само по име, но всъщност — моята Ръка. Ще споделяш с мен всички свои планове и намерения, преди да действаш, и нищо няма да правиш без мое съгласие. Ясно ли е?

— О, да.

— Съгласен ли си?

— Разбира се — излъга той. — „Дотогава, докато се налага.“ — Е, след като целта ни е една, не би трябвало повече да имаме тайни помежду си. Казваш, че Джофри е заповядал да убият лорд Едард, Варис е изгонил сир Баристан, а Кутрето ни е поднесло в дар лорд Слинт. Кой уби Джон Арин?

Церсей рязко издърпа ръката си.

— Откъде да знам?

— Скърбящата му вдовица в Орлово гнездо, изглежда, смята, че съм аз. Чудно, откъде ли е стигнала до това заключение?

— Уверявам те, че не знам. Онзи глупак Едард Старк ме обвини в същото. Намекна, че лорд Арин е подозирал или… е, вярвал е…

— Че се чукаш с нашия скъп Джайм?

Тя го зашлеви.

— Да не мислиш, че съм сляп като татко? — Тирион потърка бузата си. — Кой с кого си ляга ми е все едно… макар че не изглежда много честно да си разтваряш краката за единия брат, но не и за другия.

Тя го зашлеви пак.

— Бъди добра, Церсей, само се пошегувах. Ако трябва да сме честни, бих предпочел някоя хубава курва. Така и не разбрах какво толкова намира Джайм в теб, освен собственото си отражение.

Тя го зашлеви трети път.

Двете му бузи пламнаха, но той се усмихна.

— Ако продължаваш така, мога да се ядосам.

Това задържа ръката й.

— Защо трябва да ме интересува това?

— Имам си някои нови приятели — сподели Тирион. — Никак няма да ти харесат. Защо уби Робърт?

— Той сам го направи. Ние само помогнахме. Когато Лансел видял, че Робърт тръгва да убива глигана, дал му силно вино. Любимото му горчиво червено, но подсилено, три пъти по-силно, отколкото беше свикнал. Големият вонящ глупак страшно го харесал. Могъл е по всяко време да спре да се налива, но не, пресушил единия мях и казал на Лансел да му донесе друг. Глиганът свършил останалото. Жалко, че те нямаше на пира, Тирион. Толкова вкусен глиган не бяхме опитвали. Сготвиха го с гъби и ябълки. Имаше вкус на триумф.

— Наистина, сестричке, родена си за вдовица. — Тирион предпочиташе Робърт Баратеон, колкото и да вилнееше в пиянствата си този глупак… без съмнение заради неприязънта на сестра си. — Е, ако си приключила с шамарите, време е да си ходя.

И непохватно се смъкна от стола.

Церсей се намръщи.

— Не съм ти разрешила да си тръгваш. Искам да знам как смяташ да освободиш Джайм.

— Ще ти кажа, когато сам го науча. Замислите са като плод, трябва им време да узреят. Точно сега смятам да се поразходя по улиците и да му взема мерките на този град. — Тирион отпусна ръка на главата на единия сфинкс до вратата. — Последна молба за довиждане. Много моля, погрижи се косъмче да не падне от главата на Санса Старк. Не бих искал да загубя и двете дъщери.