Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 35

— Колко съм закопнял наистина за гласа на милата си сестра — въздъхна Тирион.

— А аз колко съм закопняла да изтръгна езика на евнуха с горещ ръжен — отвърна Церсей. — Баща ми да не си е загубил ума? Или си подправил писмото? — Още веднъж го прочете с нарастващо възмущение. — Защо трябва да ми натрапва точно теб? Поисках от него да дойде лично! — Смачка писмото на лорд Тивин. — Аз съм регент на Джофри и му изпратих кралска заповед!

— А пък той те пренебрегна — изтъкна й Тирион. — Знаеш ли, той разполага с доста голяма армия. Може да си го позволи. При това далеч не е първият. Нали?

Церсей сви устни. Тирион видя как цветът нахлу в лицето й.

— Ако обявя, че това писмо е фалшификат, и им заповядам да те хвърлят в тъмница, това никой няма да го пренебрегне, обещавам ти.

Тирион усети, че вече стъпва по чуплив лед. Една грешна стъпка и можеше да потъне.

— Никой — съгласи се той кротко. — Най-малко баща ни. Но защо ще искаш да ме хвърляш в тъмница, скъпа ми сестричке, след като бих толкова път, за да ти помогна?

— Нямам нужда от твоята помощ. Заповядах да дойде баща ми.

— Да — каза той кротко. — Но всъщност искаш Джайм.

Сестра му си въобразяваше, че е много потайна, но беше отраснал с нея. Можеше да чете по лицето й като в някоя от любимите си книги и това, което прочете сега, беше гняв и страх, и отчаяние.

— Джайм…

— Джайм е не по-малко мой брат, отколкото твой — прекъсна я Тирион. — Дай ми подкрепата си и ти обещавам, че ще освободим Джайм и ще го върнем тук непокътнат.

— Как? — настоя Церсей. — Онова Старкче и майка му едва ли ще забравят, че обезглавихме лорд Едард.

— Вярно — съгласи се Тирион, — но ти все още държиш дъщерите му, нали? Видях по-голямото момиче отвън на двора с Джофри.

— Санса. Мислех, че и малката досадница е в ръцете ми, но не би. Изпратих сир Мерин Трант да я задържи, когато Робърт умря, но скапаният й учител по танци се намеси и момичето избяга. Най-вероятно е мъртва. Много хора умряха в онзи ден.

Тирион се беше надявал и за двете момичета на Старк, но предположи, че и едното ще свърши работа.

— Кажи ми за приятелите ни в съвета.

Сестра му погледна към вратата.

— Какво искаш да знаеш за тях?

— Баща ни, изглежда, не ги харесва. Когато го напуснах, се чудеше се как ще изглеждат главите им на стената до тази на лорд Старк. — Наведе се над масата. — Сигурна ли си във верността им? Можеш ли да разчиташ на тях?

— Не разчитам на никого — отряза Церсей. — Но ми трябват. Баща ни убеден ли е, че ни мамят?

— Подозира, по-скоро.

— Защо? Какво знае той?

Тирион сви рамене.

— Знае, че краткото царуване на сина ти е един безкраен парад от глупости и провали. Това предполага, че някой дава много лоши съвети на Джофри.

Церсей го изгледа изпитателно.

— На Джоф не са му липсвали добри съвети. Той винаги е имал силна воля. Сега, след като стана крал, вярва, че трябва да прави каквото на него му харесва, а не каквото му наредят.

— Короните вършат шантави неща с главите — съгласи се Тирион. — Тази история с Едард Старк… Работа на Джофри ли беше?