Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 36

Кралицата отвърна с гримаса.

— Каза му се да оправдае Старк, да му позволи да облече черното. Щеше завинаги да се махне от пътя ни и щяхме да се помирим със сина му, но Джоф реши да предложи на тълпата по-смайваща гледка. Какво можех да направя? Поиска главата на лорд Едард пред половината град. А Джанос Слинт и сир Илин скочиха с най-голяма охота и му отсякоха главата, без една дума да мога да кажа! — Ръката й се сви в юмрук. — Върховният септон твърди, че съм осквернила септата на Белор с кръв, след като съм го излъгала за намерението ни.

— Май има основание — каза Тирион. — Значи този лорд Слинт, той е вътре, така ли? Кажи ми, по чие гениално хрумване му дарихте Харънхъл и го назначихте за член на съвета?

— Кутрето уреди нещата. Имахме нужда от златните плащове на Слинт. Едард Старк кроеше заговор с Ренли и беше писал на лорд Станис, предлагайки му трона. Можехме да изгубим всичко. Рискът беше голям. Ако Санса не беше дошла при мен да ми каже за плановете на баща си…

Тирион се изненада.

— Нима? Собствената му дъщеря? — Санса правеше впечатление на обичливо дете, мило и добре възпитано.

— Момичето се беше подмокрило от любов. Беше готова на всичко за Джофри, докато той не отсече главата на баща й и не нарече това „милост“. Това сложи край на обичта й.

— Негова милост има странен подход към сърцата на поданиците си — каза с крива усмивка Тирион. — Впрочем, изгонването на сир Баристан Селми от Кралската гвардия също ли беше хрумване на Джофри?

Церсей въздъхна.

— Джоф искаше да се намери виновник за смъртта на Робърт. Варис предложи сир Баристан. Защо не? Дадох на Джайм командването на Кралската гвардия и място в малкия съвет и позволих на Джоф да хвърли кокал на кучето си. Той много си обича Сандор Клегейн. Бяхме готови да предложим на Селми малко земя и укрепен дом, повече, отколкото заслужава този безполезен стар глупак.

— Чух, че безполезният стар глупак е съсякъл двама от златните плащове на Слинт, когато са се опитали да го задържат при Калната порта.

Сестра му го погледна сърдито.

— Джанос трябваше да прати повече хора. Не е толкова вещ в работата си, колкото може да се желае.

— Сир Баристан беше лорд-командирът на Кралската гвардия — изтъкна й Тирион. — Двамата с Джайм са единствените живи от седмината на Ерис Таргариен. Простолюдието говори за него по същия начин, както за Сервин от Огледален щит или за принц Емон, Рицаря на дракона. Сещаш ли се какво ще си помислят, когато видят Баристан Храбрия редом до Роб Старк или Станис Баратеон?

Церсей извърна очи.

— Това не го съобразих.

— А баща ни — да. Точно затова ме изпрати. Да сложа край на глупостите и да обуздая синчето ти.

— Джоф няма да е по-сговорчив с теб, отколкото с мен.

— Може и да е.

— И защо?

— Защото знае, че ти никога няма да го удариш.

Церсей присви очи.

— Ако си въобразяваш, че ще позволя да му посегнеш, значи си много зле.

Тирион въздъхна. Тя пак не схвана. Случваше й се често.

— С мен Джофри е толкова в безопасност, колкото и с теб — увери я той, — но докато хлапето се чувства застрашено, ще бъде по-склонно да слуша. — Хвана ръката й. — Все пак съм твой брат. Имаш нужда от мен, все едно дали можеш да го признаеш, или не. Синът ти има нужда от мен, ако изобщо се надява да си запази този скапан железен трон.