Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 28

— Томен, неподходящ противник ти избрахме — каза кралят на брат си. — Сламеният рицар се бие по-добре от този.

След това дойде редът на сир Хорас Редвин. Той се представи по-добре от брат си, като надви някакъв престарял рицар, чийто кон беше зачулен със сребърни грифони върху синьо-бяло поле. Колкото и великолепно да изглеждаше, старецът едва се държеше и почти не оказа съпротива. Джофри сви устни.

— Гледката е жалка.

— Предупредих ви — каза Хрътката. — Бълхи.

Отегчението на краля нарастваше и Санса се притесни. Сведе поглед и реши да си мълчи, каквото и да става. Когато настроението на Джофри Баратеон помръкнеше, вероятността да излее гнева си върху някого наблизо беше голяма.

— Лотар Брун, свободен конник на служба при лорд Белиш — извика херолдът. — Сир Донтос Червения, от дома Холард.

Свободният конник, дребен мъж в очукана броня, излезе чинно в западния край на полосите, но от противника му нямаше и помен. Най-сетне на арената в лек тръс излезе светлокафяв жребец, зачулен в яркочервена коприна, но сир Донтос не беше върху него. Рицарят се появи миг по-късно: залиташе и сееше проклятия, навлякъл металния нагръдник и шлема си с пера, и без нищо друго. Краката му бяха голи и мършави, а мъжеството му срамно се полюшваше между тях, докато се мъчеше да догони коня. Зрителите зареваха и закрещяха обиди. Най-сетне сир Донтос успя да хване коня за юздата и се опита да се качи, но животното отказа да застане кротко, а рицарят беше толкова пиян, че голото му стъпало все не можеше да улучи стремето.

Тълпата вече виеше от смях… с изключение на краля. В очите на Джофри се четеше нещо, което Санса помнеше добре. Същия поглед като при Великата септа на Белор в деня, в който произнесе смъртната си присъда над лорд Едард Старк. Накрая сир Донтос Червения махна с ръка и се отказа, седна в пръстта и свали шлема с перата.

— Губя — изрева той. — Донесете ми вино!

Кралят стана.

— Бъчва от мазетата! Искам да се удави в нея.

Санса зяпна в ужас и чу собствения си глас:

— Не! Не можеш да го направиш.

Джофри извърна глава.

— Какво каза?

Санса не можеше да повярва, че е проговорила. Полудяла ли беше? Да му каже „не“ пред половината двор? Беше решила твърдо да си мълчи, само че… Сир Донтос беше пиян, глупав и безполезен, но не беше направил нищо лошо никому.

— Каза, че не мога? А, каза ли?

— Моля ви — промълви Санса, — исках само… може да ви донесе лош късмет, ваша милост… да… да убиете човек на рождения си ден.

— Лъжеш — прекъсна я Джофри. — Би трябвало и теб да удавят, щом толкова държиш на него.

— Изобщо не държа на него, ваша милост — възкликна отчаяно тя. — Удавете го или заповядайте да му отсекат главата, само… убийте го утре, ако искате, но моля ви… не днес, не на рождения си ден. Няма да го понеса, ако ви донесе беда… ужасна беда носи дори за кралете, певците го казват…