Читать «Пир за врани» онлайн - страница 66

— Надявам се, че вашият Титан не е гладен — каза Аря.

— Гладен ли? — Деньо я погледна объркано.

— Няма значение. — Дори Титанът наистина да ядеше сочна розова момичешка плът, Аря нямаше да се уплаши от него. Беше кльощава, неподходяща храна за великан, пък и почти на единайсет вече, направо пораснала жена. „А и Солничката не е благородничка“. — Вашият Титан богът на Браавос ли е? — попита тя. — Или си имате Седмината?

— Всички богове се почитат в Браавос. — Капитанският син обичаше да говори за своя град почти толкова, колкото обичаше да говори за бащиния си кораб. — Твоите Седмина имат септа тук, Задморската септа, но там се кланят само вестерошки моряци.

„Не са моите Седмина. Бяха боговете на майка ми, но позволиха Фрей да я убият в Близнаците“. Зачуди се дали в Браавос ще намери божия дъбрава, с язово дърво в сърцето й. Деньо може би знаеше, но тя не можеше да го попита. Солничката беше от Солниците, а какво можеше да знае едно момиче от Солниците за старите богове на Севера? „Старите богове са мъртви — каза си тя. — И мама и татко, и Роб, и Бран, и Рикон, всички са мъртви“. Помнеше как, преди много време, баща й казваше, че щом задухат студените ветрове, самотният вълк умира, а глутницата оцелява. Всъщност беше обратното. Аря, самотният вълк, все още беше жива, а вълците от глутницата ги бяха хванали, бяха ги убили и ги бяха одрали.

— Лунните певци са ни довели до това убежище и драконите на Валирия не са могли да ни намерят — заговори Деньо. — Най-големият храм е техният. Ние почитаме и Бащата на Водите, но неговият дом се строи наново всеки път, когато си вземе невяста. Останалите богове живеят заедно на едно островче в центъра на града. Там ще намериш своя… Многоликия бог.

Очите на Титана вече изглеждаха по-ярки и по-раздалечени. Аря не знаеше за никакъв Многолик бог, но ако отвърнеше на молитвите й, може би щеше да се окаже богът, който търсеше. „Сир Грегър — помисли тя. — Дънсън, Раф Сладура, сир Илин, сир Мерин, кралица Церсей. Вече са само шест“. Джофри беше мъртъв, Хрътката беше посякъл Поливър, а тя самата бе намушкала Веселяка и онзи глупав скуайър с пъпката. „Нямаше да го убия, ако не ме беше сграбчил“. Хрътката умираше, когато го остави на бреговете на Тризъбеца, гореше от треска от раната си. „Трябваше да му дам дара на милостта и да забия ножа в гърлото му“.