Читать «Пир за врани» онлайн - страница 488

— Коя си ти? — попита кралицата. — Да ме освободиш ли си дошла?

— Аз съм септа Унела. Дойдох да чуя изповедта ти за убийствата и прелюбодеянията, които си извършила.

Церсей избута ръката й.

— Главата ще ти взема. Да не си дръзнала да ме докоснеш. Махни се.

Жената стана.

— Ваше величество. Ще се върна след час. Може би тогава ще сте готова за изповед.

Час, и час, и час, и час. Най-дългата нощ в живота на Церсей Ланистър освен нощта на сватбата на Джофри. Гърлото й беше толкова раздрано от викане, че едва можеше да преглътне. В килията стана смразяващо студено. Беше счупила нощното гърне, тъй че трябваше да клекне в ъгъла и да гледа как вадичката пълзи по пода. Всеки път щом затвореше очи, Унела отново надвисваше над нея и я питаше дали иска да признае греховете си.

Денят не донесе облекчение. Когато слънцето изгря, септа Моел й донесе купа с някаква водниста сива овесена каша. Церсей я запокити в главата й. Виж, когато й донесоха нова кана с вода, беше толкова прежадняла, че нямаше избор, освен да пие. Когато й донесоха друга риза, сива, тънка и воняща на плесен, я навлече върху голото си тяло. А вечерта, когато Моел отново се появи, изяде хляба и рибата и поиска вино. Вино не се появи, само септа Унела, на ежечасната си визита да попита дали кралицата е готова за изповед.

„Какво може да се е случило?“, зачуди се Церсей, щом тънката резка небе зад прозореца отново започна да потъмнява. „Защо никой не идва да ме измъкне оттук?“ Не можеше да повярва, че Черните котлета ще изоставят брат си. Какво правеше съветът? „Страхливци и предатели. Щом изляза оттук, всичките ще ги обезглавя и ще намеря по-добри“.

На три пъти чу далечни викове, понесли се над площада, но тълпата викаше името на Марджери, не нейното.

На разсъмване — тъкмо облизваше последните капки от кашата по дъното на купата — вратата на килията неочаквано се отвори и влезе лорд Кибърн. Церсей едва се сдържа да не се хвърли в прегръдката му.

— Кибърн — прошепна. — О, богове, толкова се радвам, че дойде. Изведи ме оттук.

— Не мога. Ще бъдете съдена пред свещен съд от седмина за убийство, измяна и прелюбодеяние.

Церсей беше толкова изтощена, че в първия момент не го разбра.

— Томен. Кажи ми за моя син. Още ли е крал?

— Да, ваше величество. Добре е и е в пълна безопасност зад стените на Стегата на Мегор, под защитата на Кралската гвардия. Но е самотен. Уплашен. Пита за вас и за малката си кралица. Засега никой не му е казал за вашите… вашите…

— … затруднения? А Марджери?

— Тя също ще бъде съдена, от същия съд, който ще води вашето дело. Предадох Синия бард на Върховния септон, както заповяда ваше величество. Сега той е тук, някъде под нас. Слухарите ми казват, че го бият с камшик, но засега продължава да пее същата сладка песен, която го научихме.

„Същата сладка песен“. Умът й беше толкова замъглен, че искаше да заспи. „Уат, той се казва Уат“. Ако боговете бяха добри, Уат можеше да издъхне под бича и на Марджери нямаше да й остане никой, който да опровергае свидетелството му.