Читать «Пир за врани» онлайн - страница 486

— Рицарите на Кралската гвардия са служили като законни защитници на крал и кралица още от времето на Егон Завоевателя, В това Короната и Вярата са единодушни.

Церсей покри лицето си с ръце, уж в скръб. Когато отново вдигна глава, в едното й око блестеше сълза.

— Тъжни дни, наистина. Но съм доволна, че намираме такова съгласие. Ако Томен беше тук, зная, че щеше да ви благодари. Заедно, двамата с вас, трябва да намерим истината.

— Ще я намерим.

— Трябва да се връщам в замъка. С ваше позволение ще отведа със себе си сир Озни Черно котле. Малкият съвет ще иска да го разпита, да чуят лично обвиненията му.

— Не — каза Върховният септон.

Беше само една дума, една къса думичка, но Церсей я усети като ледена вода, плисната в лицето й. Примига и увереността й се разколеба, съвсем малко.

— Сир Озни няма да избяга, уверявам ви.

— И от тук няма да избяга. Елате да ви покажа.

Церсей усети очите на Седмината взрени в нея — очи от нефрит, от малахит и оникс, — и изведнъж по тялото й пробяга тръпка на страх, студена като лед. „Аз съм кралицата. Дъщерята на лорд Тивин“. Последва го с неохота.

Сир Озни не се оказа далече. Килията беше тъмна и затворена с желязна врата. Върховният септон извади ключ да я отвори и свали от стената една факла.

— След вас, ваше величество.

Озни Черно котле висеше гол от тавана, полюшваше се на две тежки железни вериги. Беше бит с камшик. Гърбът и раменете му бяха целите в кръв, краката и задникът му също.

Кралицата ахна.

— Какво сте направили;!

— Потърсихме истината, най-усърдно.

— Той ви каза истината. Дойде при вас по своя воля и изповяда греховете си.

— Да. Направи го. Чували сме много мъже да се изповядват, ваше величество. Но рядко съм чувал мъж да е толкова доволен от вината си.

— Били сте го!

— Не може да има наказание без болка. Никой не трябва да пести бича, както казах на сир Озни. Самият аз рядко се чувствам толкова близо до бога, както докато се самобичувам заради собствената ми греховност, макар и най-черните ми грехове да не са толкова черни като неговите.

— Н-но… вие проповядвате милостта на Майката…

— Сир Озни ще вкуси това сладко мляко в отвъдния живот. В „Седемлъчата звезда“ е писано, че всички грехове трябва да се прощават, но престъпленията все пак трябва да се наказват. Озни Черно котле е виновен в измяна и убийство, а наказанието за измяна е смърт.

„Той е най-обикновен жрец, не може да направи това“.

— Не е в правата на Вярата да осъжда човек на смърт, каквото и да е престъплението му.

— Каквото и да е престъплението му. — Върховният септон повтори думите бавно, сякаш ги претегляше. — Странно, ваше величество, колкото по-усърдно прилагахме бича, толкова повече като че ли се променяха престъпленията на сир Озни. Сега иска да ни накара да повярваме, че изобщо не е докосвал Марджери Тирел. Не е ли така, сир Озни?

Озни Черно котле отвори очи и видя застаналата пред него кралица. Езикът му пробяга по подутите устни и той промълви: