Читать «Пир за врани» онлайн - страница 489

— Къде са рицарите ми? Сир Осфрид… Върховният сетпон е решен да убие брат му Озни, златните плащове трябва да…

— Осфрид Черно котле вече не командва Градската стража. Кралят го отстрани от служба и постави на негово място капитана на Драконовата порта, някой си Хъмфри Води.

Церсей беше толкова уморена, че всичко това й звучеше безсмислено.

— Защо ще го прави Томен?

— Момчето не е виновно. Щом съветът му поднесе декрет, то го подписва и удря печата.

— Моят съвет… кой? Кой го прави това? Не си ти, нали?

— Уви, аз бях отстранен от съвета, макар че засега ми позволяват да продължа работата си със слухарите на евнуха. Кралството се управлява от сир Харис Суифт и Великия майстер Пицел. Изпратили са гарван до Скалата на Кастърли, канят чичо ви да се върне в двора и да поеме регентството. Ако е решил да приеме, ще е по-добре да побърза. Мейс Тирел е изоставил обсадата на Бурен край и е тръгнал към града с войската си, а Рандил Тарли, както съобщават, също е на път от Девиче езеро.

— Лорд Мериуедър съгласил ли се е с това?

— Мериуедър се е оттеглил от поста си и е избягал в Дългата маса с жена си, която първа донесе вестта за… обвиненията… срещу ваше величество.

— Пуснали са Таена. — Беше най-хубавото нещо, което чу, откакто Върховният септон й каза „не“. Таена не можеше да я е уличила. — А лорд Води? Неговите кораби… ако свали екипажите на брега, би трябвало да има достатъчно хора за…

— Щом вестта за сегашните неприятности на ваше величество стигна до реката, лорд Води вдигна платна и отведе флотата в морето. Сир Харис се опасява, че е решил да се присъедини към лорд Станис. Пицел е убеден, че е отплавал към Стъпалата, за да се заеме с пиратство.

— Всичките ми хубави дромони. — Церсей почти се изсмя. — Милорд баща ми често казваше, че копелетата са измамници по рождение. Защо не го послушах. — Потръпна. — С мен е свършено, Кибърн.

— Не. — Той хвана ръката й. — Има надежда. Ваше величество има правото да докаже невинността си с двубой. Кралице, вашият защитник стои в готовност. Няма мъж във всичките Седем кралства, който може да се надява, че ще му устои. Само да ми заповядате…

Този път вече се разсмя. Беше смешно, ужасно смешно, отвратително смешно.

— Боговете си правят шеги с всичките ни надежди и планове. Имам си поборник, когото никой мъж не може да надвие, но ми е забранено да го използвам. Аз съм кралицата, Кибърн. Моята чест може да бъде защитена само от Заклет брат на Кралската гвардия.

— Разбирам. — Усмивката на Кибърн угасна. — Ваше величество, объркан съм. Не знам какво да ви посъветвам…

Въпреки цялото си изтощение и страх кралицата разбираше, че не може да повери съдбата си на съд от врабци. Нито можеше да разчита на помощта на сир Кеван след думите, които си бяха разменили при последната си среща. „Ще трябва да е съд чрез двубой“.

— Кибърн, заради любовта, която храниш към мен, моля те, изпрати писмо от мое име. Гарван, ако можеш. Ако не, ездач. Трябва да го изпратиш до Речен пад, на брат ми. Кажи му какво се е случило и напиши… напиши…