Читать «Пир за врани» онлайн - страница 465

— За мен ще е чест, милейди.

— Ранда. Имаш късмет, че съм толкова уморена. Искам само да се гушна под одеялата и да спя. Обикновено дамите, които лягат при мен, трябва да платят дан за възглавницата и да ми изповядат всички грешни неща, които са правили.

— Ами ако не са правили никакви порочни неща?

— Е, тогава трябва да ми изповядат всички грешни неща, които искат да направят. Ти не, разбира се. Виждам колко добродетелна си само като погледна тези твои розови бузки и големи сини очи. — Прозя се отново. — Надявам се, че краката ти са топли. Ужасно мразя да лежа с момичета със студени крака.

Когато най-сетне стигнаха бащиния й замък, лейди Миранда също дремеше, а Алайн си мечтаеше за леглото. „Ще е с пухена постеля — казваше си, — мека и топла, и дълбока, отрупана с дебели кожи. Ще сънувам сладък сън, а щом се събудя, отвън ще лаят кучета, жени ще си бърборят при кладенеца и в двора ще кънтят мечове. А след това ще има пир с музика и танци.“ След мъртвата тишина на Орлово гнездо беше закопняла за викове и смях.

Но докато ездачите слизаха от мулетата си, един от стражите на Петир излезе от цитаделата и рече:

— Лейди Алайн, лорд-протекторът ви очаква.

— Той се е върнал? — възкликна тя изненадана.

— Привечер. Ще го намерите в западната кула.

Беше след полунощ, по-близо до изгрев, отколкото до заник слънце, и повечето замък спеше, но не и Петир Белиш. Алайн го завари да седи до пращящия огън и да пие греяно вино с трима мъже, които не познаваше. Всички станаха, щом тя влезе, и Петир се усмихна топло.

— Алайн. Ела, мило, дай целувка на татко.

Тя го прегърна прилежно и го целуна по бузата.

— Съжалявам, че се натрапих, татко. Никой не ми каза, че имате компания.

— Изобщо не се натрапваш, миличко. Тъкмо разказвах на тези добри рицари каква предана дъщеря си имам.

— Предана и прекрасна — каза един елегантен млад рицар с буйна руса грива, която се спускаше на вълни по раменете му.

— Да — рече вторият рицар, едър мъж с гъста късо подрязана брада, червен и прорязан със синкави вени нос и широки като лопати ръце. — Точно тук прекъснахте, милорд.

— И аз щях да го направя, ако беше моя дъщеря — каза последният рицар, нисък жилав мъж с лукава усмивка, остър нос и четинеста рижа коса. — Особено при такива грубияни като нас.

Алайн се засмя.

— Грубияни? — подхвърли им закачливо. — Хм, аз пък ви взех и тримата за галантни рицари.

— Рицари са си — рече Петир. — Галантността им тепърва ще се доказва, но можем да се надяваме. Позволи ми да ти представя сир Байрон, сир Моргат и сир Шадрич. Господа, лейди Алайн, моя доведена и много умна дъщеря… с която се налага да поговоря, стига да сте така добри да ни извините.

Тримата рицари се оттеглиха с вежлив поклон. Високият с русата коса целуна ръката й, преди да напусне.

— Странстващи рицари? — попита Алайн, щом вратата се затвори.

— Гладни рицари. Реших, че няма да е зле да разполагаме с още няколко меча край себе си. Времената стават все по-интересни, миличко, а когато времената са интересни, мечовете никога не са излишни. Рицарят Мерлинг се върна в Града на гларуса, а старият Осуел има да разкаже някои истории.